Михаил Горбачов, последният лидер на Съветския съюз, който пое по пътя на радикалните реформи, довели до края на Студената война, промени посоката на надпреварата в ядреното въоръжаване и отслаби контрола на Комунистическата партия с надеждата да спаси затъващата съветска държава, но вместо това я тласна към колапс, пише в. "Вашингтон пост". През 1985 г. той бе избран да ръководи страна, затънала в социализъм и в една потискаща развитието идеология. В рамките на шест години на  импровизирани тактики и все по-смели рискове Горбачов отприщи потока на огромни промени, които в крайна сметка разрушиха стълбовете на държавата, коментира изданието.

Исторически промени, които се изплъзнаха от контрол

Промените, които предизвика Горбачов за по-малко от 7 години на власт, бързо се изплъзнаха от контрол и доведоха до разпадането на авторитарната съветска държава, до освобождаването на източноевропейските народи от руското господство и до края на десетилетията на ядрена конфронтация между Изтока и Запада, пише в. "Вашингтон таймс". Много от промените, включително и разпадането на Съветския съюз, нямат нищо общо с трансформацията, която Горбачов е предвиждал, когато стана съветски лидер, посочва изданието. В края на управлението си той беше безсилен да спре вихъра на промяната, която беше породил, пише вестникът. И все пак Горбачов може би е оказал по-голямо влияние върху втората половина на 20-ти век, отколкото която и да е друга политическа фигура, заключва изданието.

В чужбина Горбачов е приветстван като герой, пише в. "Ню Йорк таймс". За Джордж Кенан, изтъкнат американски дипломат и изследовател на Съветския съюз, Горбачов е "чудо", човек, който вижда света такъв, какъвто е, без да е заслепен от съветската идеология. Но за мнозина в Русия предизвиканите от Горбачов сътресения бяха катастрофа, отбелязва вестникът. Широко разпространено става мнението, че на свободни избори Горбачов би могъл да бъде избран за президент навсякъде другаде, освен в Съветския съюз, посочва нюйоркското издание.

Разпадането на СССР донесе свободата на източноевропейските народи, които дълго време бяха под неговия авторитарен контрол, но пося и хаотичните разделения и съюзи, които в момента се експлоатират за непровокираната война на Русия в Украйна - първия кървав конфликт на европейския континент след края на Втората световна война, коментира в. "Ню Йорк пост". Сегашният засилен авторитаризъм на Москва и репресиите срещу свободата на словото, съчетани с ескалиращите западни санкции срещу Русия и рязко увеличаващото се присъствие на НАТО, доведоха до това, международните лидери да говорят открито за "нова Студена война", а самият Горбачов да смята, че делото на живота му е било унищожено от президента Владимир Путин, добавя изданието.

Животът на Горбачов след оттеглянето му от властта се характеризираше с обиколки за изнасяне на лекции на Запад, писане на статии и книги и общуване с международни високопоставени личности, които го уважаваха и му се възхищаваха, включително бившата британска премиерка Маргарет Тачър, коментира в. "Уолстрийт джърнъл". У дома той остана встрани от политиката и видя как много от демократичните реформи, на които беше поставил начало, като например свободни избори и свободна преса, бяха размити, посочва вестникът.

До последния си ден Михаил Горбачов живееше в двойствена реалност - обичан и възхваляван във Вашингтон, Париж и Лондон, но поругаван от мнозинството руснаци, които никога не му простиха за сътресенията, предизвикани от неговите реформи, пише британското издание "Гардиън". Политиката му на "гласност" даде на руснаците немислими дотогава нива на свобода, но за мнозина управлението му ще остане в историята с последвалия драматичен спад на жизнения стандарт, коментира вестникът.

По всички обективни критерии Горбачов се провали в кариерата си на политик и завърши дните си като разочарована, маргинализирана фигура, пише в. "Телеграф". И все пак, ако не беше той, Съветският съюз можеше все още да съществува, отчита вестникът. В този смисъл кариерата му трябва да бъде оценена като изключително успешна, коментира британското издание. Голямата ирония се състои в това, че Горбачов не се е стремил нито към падането на комунизма, нито към разпадането на Съветския съюз, но въпреки това на Запад го възприемат като герой, тъй като успя да постигне и двете, заключва "Телеграф".

Живееше в забрава у дома, Путин унищожи реформите му

Италианският в. "Република" публикува серия от материали, посветени на Горбачов, в които проследява извършените от него реформи, припомня какво означават понятията "гласност" и "перестройка" и как се разпадна СССР. Вестникът припомня и, че в Берлин, когато се отбелязваше 25-ата годишнина от рухването на Берлинската стена, Горбачов произнесе реч, в която предупреди, че светът е на прага на нова Студена война. Тогава той изрази и голямо безпокойство заради проливането на кръв в Европа и Близкия изток и заради прекъсването на диалога между великите сили, допълва изданието.

Пратеникът на италианското издание в Москва  Розалба Кастелети пък съобщава, че първоначално в Москва телевизиите са игнорирали новината за кончината на Горбачов, а после са започнали негативни и безпощадни коментари по него адрес. От страна на руския президент Владимир Путин бяха поднесени ледени съболезнования. За Дмитрий Медведев случващото се сега в Украйна се корени в действията на Горбачов. За руския парламентарист Виталий  Милонов Горбачов е оставил по-лошо наследство от катастрофата, причинена от Хитлер. Но имаше и хора, които си спомниха, че Горбачов е дал свобода на руснаците, посочва пратеничката на "Република" в Москва. 

Отиде си бащата на Перестройката в момент, в който руската история беляза обрат на 180 градуса, коментира в. "Стампа" в статия, озаглавена: "Онази мечта на Горбачов за мир, която Путин предаде", в която се прави паралел между въжделенията за мир на Горбачов и случващото се в Украйна сега. Всичко, което Горбачов построи или постигна сега е унищожено и отхвърлено, допълва вестникът.

Със статии за постиженията на Горбачов и италианският "Кориере дела сера" отбелязва кончината на съветския лидер. Вестникът припомня и любопитен момент във връзка с него.  През 1997 г. Горбачов участва в реклама за "Пица Хът", прочутата американска верига пицарии. Целта на това на пръв поглед странно начинание е да се съберат пари за проектите на Горбачов в хуманитарната сфера и сферата на опазването на околната среда. "Понякога няма нищо по-добро за обединяването на хората от една хубава топла Пица Хът", е култовата фраза в рекламата.

Пораждащ възхищение на Запада, Горбачов живееше в почти пълна анонимност в Русия от излизането си от политическия живот през 1991 г., отбелязва френският в. "Монд". Връх на парадокса беше, че този архитект на сближаването между Изтока и Запада съблазняваше тълпите в Европа и предизвикваше същевременно безразличие у дома. В Русия допитване, публикувано през 2017 г. от института "Левада" показа, че само 7 процента от анкетираните изпитват уважение към последния съветски лидер и нобелов лауреат за мир. Изданието отбелязва, че Горбачов е обърнал гръб на неблагодарната Москва, като е отпразнувал 80-ия годишния си юбилей през март 2011 г. в "Албърт Хол" в Лондон вместо в столицата на родината си. Да се оцени ролята на Горбачов е въпрос на география, пише още вестникът. В Европа и САЩ той ще си остане асоцииран със сближаването между Изтока и Запада, с края на съветско-афганистанската война, с обединението на Германия, с полъха на свободата, който започна да духа над затвора на народите. В Русия, в постсъветската ера мнението за него обаче е съвсем друго. Горбачов това е хаосът, който последва рухването на една империя, това е носталгията по изгубената империя. Русия на Владимир Путин възприема разпада на СССР като резултат от капитулацията на Горбачов пред Запада, коментира "Монд".

Повече тактик, отколкото стратег, Горбачов, този бивш апаратчик мечтаеше за един социализъм с човешко лице, но упорствайки с реформирането на СССР, пренебрегвайки нациите, той се отдалечи от аспирациите на народите, които самият той беше пробудил, посочва френският "Фигаро".

Последният съветски лидер се опита с политиката си на перестройка да модернизира една парализирана страна. Любимец на западняците, нобеловият лауреат за мир Горбачов след падането на Берлинската стена можа само да бъде свидетел на разпадането на комунистическата система, отбелязва "Либерасион". Никой не е пророк в собствената си страна. Със сигурност това е валидно за последния лидер на СССР. На Запад той е тачен заради това, че сложи край на Студената война и на комунистическия режим, без да е имал такова намерение. В Русия той е мразен заради същите причини. Наричаният в родината си гробокопач на СССР, Горбачов е обвиняван, че я е продал на американците, докато съветските граждани прекарваха живота си в безкрайни опашки, за да се снабдят с продукти от първа необходимост, посочва изданието. 

"Ако не беше той, светът днес щеше да бъде друг"

Заемал от 1985 г. поста генерален секретар на КПСС, Горбачов още тогава предприе мащабен опит да реформира съветската политическа система, икономическия модел и социалната сфера, влязъл в историята и в езиците на много народи като перестройка, отбелязва "Росийская газета".

Московският официоз помества и статии на Горбачов, които е отпечатвал през последните години. Ето няколко цитата, изнесени в заглавия: "Не бива да се свеждат резултатите от перестройката до разпадането на Съюза"; "Време е Западът да се откаже от опитите да изолира Русия"; "Отношенията между Руската федерация и САЩ са в остра криза. Трябва да се направи първата крачка!"; "Налага се впечатлението, че светът се готви за война".

По време на управлението му, "докато либералната част от обществото се радваше на демократизацията, гласността, отмяната на цензурата и приятелството със Запада, икономиката на страната вървеше към упадък, а политическите свободи, получени от републиките (в СССР), доведоха до междуетнически конфликти, междукланова борба за власт и кървави въоръжени сблъсъци", пише  "Известия".

Грешките на перестройката предизвикаха крах на политическия курс на Горбачов. Но той се обърна към обществото, изпитало душевен порив към промени, и това остана неповторимо. Не бе повторено. Неговите приемници деловито превърнаха този порив във власт и собственост за себе си; доста бързо си направиха извода, че е по-добре да управляват това същото общество в ръчен режим, констатира във "Взгляд" политологът Фьодор Лукянов.

Михаил Сергеевич изигра специална роля в съдбата на човечеството. Горбачов е по-мащабен от някой обикновен управник реформатор. Той е цар - революционер, появил се сякаш отникъде. Помните ли? Той се появи в онзи момент, когато изглеждаше, че безизходната, гадна, задушна стабилност вече е непобедима. Ако не беше той, светът днес щеше да бъде друг, пише наблюдател на "Комсомолская правда".

Напуснал Кремъл 30 години преди смъртта си, Михаил Горбачов бе обект на множество похвали, но и на хули. Хвален бе главно за външната си политика - тя отдалечи донякъде страната от ръба на пропастта, на който двете тогавашни суперсили балансираха, и разруши политическата зависимост на Централна и Източна Европа от СССР, включително чрез обединението на Германия. Но той бе и хулен заради същата тази външна политика - обвиняваха го, че е склонил да бъде изгубена съветската сфера на влияние, едва ли не е създал предпоставки за разширяването на НАТО на изток, посочва "Комерсант". 

Вестникът напомня как Горбачов отговаряше на тези обвинения - в смисъл, че създадените от Съветския съюз в Източна Европа структури, сред които Варшавският договор, бяха запазени практически до края на управлението му, "затова разширяването на НАТО просто бе извън контекста и стана възможно едва след разпадането на СССР, което той се опитваше да не допусне".

БТА