Чили няма да има нова конституция - засега. Това решиха на вчерашен референдум в южноамериканската държава чилийските избиратели. 62% отхвърлиха предложеният подчертано ляв върховен закон.

Той бе резултат от серията протести от 2019 г. насам, преминали в бунтове, след които основните партии в страната се обединиха около референдум за нова конституция. Настоящата е от 1980 г., от времето на диктатора Аугусто Пиночет, и макар да е променяна многократно, чилийци видно не искат да продължават с нея.

Затова през 2020 г. бе проведено друго общонародно запитване - да се създаде ли комисия (конвент), която да напише нова конституция. Чилийците избраха и делегати, които да я напишат, в процес, донякъде напомнящ българската система с Велико Народно събрание. Почти 80% от тях подкрепиха плебисцита, като мнозинството от избраните бяха хора извън активната политика.

Избраниците им обаче видно ги разочароваха  - като се има предвид и факта, че гласуването бе задължително за всички над 18 и активността бе необичайно висока, почти две трети от избирателите отхвърлят новата конституция - макар подкрепящите я да се увеличаваха в последните седмици преди вота.

Основните критики към провалилия се проект за върховен закон е, че е прекалено ляв, неясен и многословен. Проектозаконът щеше да е сред най-дългите конституции в света, с 388 члена. Те предвиждат "пълно равенство на половете", което предвижда равни квоти за мъже и жени в държавни и публични компании.

Налице са и отделни квоти във властта за коренното население на Чили, игнорирано напълно в настоящата конституция, както и широки правомощия и отговорности на властите по отношение на социалните програми. Наблюдението на околната среда и регулациите на бизнеса по отношение на климатичните промени са широко застъпени. Гарантират се и жилищните права и създаването на национална здравна система.

Политиците в страната, начело с президента Габриел Борик, подкрепил проекта, обещават да предложат по-добър вариант на чилийците в близкото бъдеще.