Управляващите, единодушно, започват процедура по подмяна на състава на енигмтичната Комисия за защита на конкуренцията (КЗК), която неведнъж е взимала спорни решения и чийто членове бяха бетонирани на постовете си от последното управление "Борисов" чрез удължаване на мандатите им. Стъпката бе отдавна чакана, като сега група депутати от всички съставляващи правителството партии са внесли съответните законови изменения.

С проекта за "ремонт" на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) се предлага мандатите на членовете на комисията да бъдат намалени от сегашните 7 години на 5 години, каквото бе старото положение преди бившите управляващи да решат да ги удължат. Сегашният състав на комисията трябваше да действа до 2021 г., но с "ремонта" на ГЕРБ и "патриотите" бе удължен на практика до 2023 г.

Групата депутати предлага още 7-членният състав на КЗК да се състои вече не само от председател, един заместник и петима членове, а да има двама заместници и четирима редови членове. Увеличават и изискванията за заемане на тези длъжности в може би един от най-важните регулатори в страната. Членовете на комисията вече ще трябва да имат образователна степен "магистър", като законът сега допуска "бакалавър".

Управляващите въвеждат и ред допълнителни изисквания към тях, като: да не са обявени в несъстоятелност като търговци и не са в такова производство; да не са били членове на управителни и контролни органи на дружества, обявени в несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата за решението за обявяване, ако има неудовлетворени кредитори; да не са управители, изпълнителни директори, членове на управителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник; да не са в роднинска връзка (или съжителство) с друг член на комисията и др.

Предлага се още в едномесечен срок от приемането на изменението в закона, да се стартира процедура по подмяна на сегашния състав на КЗК.

Бетонирането

Как обаче стана бетонирането на сегашния състав?

В края на 2020 г. КЗК сама си разработи проект за изменение и допълнение на закона, уреждащ работата й. Формално причината за исканата промяна бе хармонизиране на законодателството с конкретна европейска директива. Текстовете първоначално се появиха на сайта на самата КЗК, а малко по-късно бяха качени и на правителствения портал за обществени обсъждания. Именно оттам се разбра, че законопроектът е "припознат" от новия по онова време министър на икономиката на Бойко Борисов - Лъчезар Борисов.

Под предтекста за осигуряване на по-висока независимост на регулатора от политически прищявки, предотвратяване на конфликт на интереси, финансова и кадрова обезпеченост, членовете на КЗК прокараха и доста изненадващата поправка - удължаването на собствения си мандат от 5 години до 7 години. И не само - да се премахне правилото за невъзможност за преизбиране на поста за още един мандат, веднага след края на предишния. Тоест от КЗК си поискаха възможност да управляват регулатора до 2030 г.

И така, през февруари 2021 г. управляващите тогава ГЕРБ и "Обединени патриоти" удовлетвориха исканията на регулатора, с други думи - бетонираха мандата му до 2023 г.

Любезни мотиви

Предвид гореписаната история, мотивите, с които сега управляващите искат връщането на старото положение, са изложени любезно. Оттам посочват, че мандатите са били удължени, за да се гарантира безпроблемното транспониране на европейското законодателство, като сегашният състав на КЗК до момента не отчита да е имало проблеми по време на този процес, следователно няма причина да има 7-, а не 5-годишен мандат.

Вносителите на измененията посочват също така, че няма друг подобен орган в България със 7-годишен мандат и изброяват: КЕВР, Комисията за защита на личните данни, Комисията за регулиранне на съобщенията, Комисията за защита от дискриминация и др., където колективните органи се назначават за срок от 5 години.

В момента председател на комисията е Юлия Ненкова, майка на депутата от ГЕРБ Александър Ненков. Заместник е Димитър Кюмюрджиев, който бе и шеф на кабинета на първвия външен министър на Борисов Румяна Желева. Членове са Анна Янева, Георгица Стоянова, Красимир Витанов, Красимир Зафиров и конституционалистът проф. Пламен Киров.