Мащабното разследване "Хората на Путин" от журналистката и бивш кореспондент в Москва Катрин Белтън, в което тя документира смайващото заграбване на властта и превземането на правосъдната система от страна на Владимир Путин и неговите колеги и приближени, се появи през юни 2022 г. и се превърна в едно от най-търсеното заглавие на годината.

В своето издание носителката на знаковата награда за защита на човешките права на името на руския адвокат Сергей Магнитски през 2021 г. представя факти, философия, идеология, стратегии, детайлно описани престъпни действия и схеми, информация, събрана от хиляди разговори със стотици хора в продължение на седем години. След публикуването на книгата през 2020 г. милиардерите Роман Абрамович, Пьотр Авен, Михаил Фридман, Игор Сечин атакуваха в съда издателството и авторката на книгата, но като следствие книгата не бе толкова променена, колкото допълнена с няколко пасажа за тяхната гледна точка, която се свежда до отричане.

До българския читател най-сетне достига тази толкова важна книга, която предлага изчерпателен списък с главни действащи лица в театъра на руската – и световна - задкулисна политика. Изданието, с логото на издателство "Сиела", ще бъде представено на 9 септември 2022 г. в Пловдив.

От Москва до Лондон, от Швейцария до Бруклин, от Париж до София – навсякъде могат да бъдат открити хората на Путин: приказно богати, наглед недосегаеми, послушни марионетки на властелина на Кремъл.

Представяме ви откъс от "Хората на Путин" от Катрин Белтън:

МРЪСНИ ПАРИ

Когато мистериозен изобличител, наричащ себе си Джон Доу, нап-рави общодостъпно безпрецедентно количество данни от панамска адвокатска кантора, светът видя по-отблизо как функционира черната каса на режима на Путин. Находката стана известна като „Панамските документи“ и отвори прозорец към таен свят. Имаше фиктивни директори на офшорни компании, слоеве от дружества фантоми, прос-тиращи се на Сейшелите, Британските Вирджински острови и Панама, тайна система от кодови названия, създадена, за да може клиентите да крият богатството си.Изтичането на информация от четвъртата по големина фирма в света, предлагаща услуги на офшорни компании, Мосак Фонсека, разкри функционирането на финансова система над законите, които управляват повечето хора. 

Сред гигабайтите данни, обследвани от Международния консорциум на разследващите журналисти, имаше документи, свързани с руснак на име Сергей Ролдугин. От 2005 г. той беше акционер в Банка Россия, банката в Санкт Петербург, собственост на свързани с кагебейския кръг съюзници на Путин, която Министерството на финансите на САЩ нарече „личната банка за висши служители на Руската федерация, включително Путин“. Документите показаха, че Ролдугин играе централна роля в мрежа от компании, свързани с Банка Россия, която се простираше от Британските Вирджински острови до Панама. Повече от два милиарда долара бяха насочени през нея между 2009 и 2012 г. Ролдугин далеч не беше един от сивите и анонимни офшорни оператори, върху които по-голямата част от документите хвърлиха светлината на прожекторите. Той беше известен виолончелист, главен солист на Мариинския театър в Санкт Петербург. Беше ректор на консерваторията в Санкт Петербург. Беше един от най-близките приятели на Путин. Двамата мъже са се срещнали за първи път в края на 80-те, когато братът на Ролдугин Евгений е служил с Путин в КГБ. Обикаляли заедно из Ленинград в малка, раздрънкана съветска кола, известна като „Запорожец“, в дните, когато дори да притежаваш кола се смяташе за лукс. Пеели песни заедно и ходели на театър. Понякога влизали в кавги. И след това, когато Ролдугин започнал да се среща със стюардеса на Аерофлот от Калининград, той представил Путин на една от нейните колежки, блондинка с очи на кошута на име Людмила. След дълго ухажване Людмила станала съпруга на Путин. Когато се родило първото им дете, Мария, Ролдугин ѝ станал кръстник. 

Този конкретен таен фонд изглеждаше един от най-личните, разгласени от Панамските документи. От всички близки съюзници на Путин, които притежаваха акции в Банка Россия, Ролдугин беше останал незабелязан дълго след като другите – Шамалов, Горелов, Тимченко и Ковалчук – бяха разобличени като тясно свързани с Путин. Той беше и най-непасващият – професионален музикант, който, за разлика от другите, нямаше собствен бизнес. Според магнат, близък до Путин, Ролдугин е играел ролята на подставено лице на президента, използвано в краен случай. Той е бил част от „златния парашут на Путин“.

Преди да бъде разкрит, Ролдугин рядко се е сблъсквал с въпроси за това как е станал акционер в Банка Россия. Когато за първи път беше попитан за това от Ню Йорк Таймс през 2014 г., той отговори неясно, че е взел дела, защото му трябвали пари. „Нямаше пари за изкуство никъде“, каза той и добави, че е успял да намери средства за акциите чрез набиране на заеми и чрез „много манипулации“. Но не стана ясно кога точно е придобил своите акции или колко са стрували те. По-късно бяха публикувани документи на Банка Россия, които показаха, че ги е взел още през 2005 г. за 13,5 милиона долара. Така и не стана ясно как един челист е могъл да има достъп до толкова пари. До 2014 г. делът на Ролдугин се е увеличил до близо 350 милиона долара. Но той винаги е настоявал, че живее скромно. „Вижте, дори моето виолончело е втора употреба“, каза той на един репортер след публикуването на Панамските документи.

Мрежата, разкрита в Панамските документи, показа, че офшорни компании, свързани с Ролдугин, са получили стотици милиони долари от непреки плащания от близки до Путин магнати. Свързаните с Ролдугин офшорки също така са се възползвали от поредица от сделки с акции със задна дата, които, изглежда, са генерирали десетки милиони рубли на ден. Една от компаниите, регистрираната в Кипър Sandalwood Continental, получи кредитна линия от 650 милиона долара без никакво обезпечение от кипърското дъщерно дружество на ВТБ, държавната банка за „специални проекти“, управлявана от бивш съветски дипломат. Кипърското дъщерно дружество на ВТБ беше известно сред банкерите и магнатите с това, че е канал за рушвети, докато ВТБ, след първичното си публично предлагане в Лондон през 2007 г., стана работно място за синовете на най-висшите служители на службите за сигурност в Русия.

Една от компаниите на Ролдугин – International Media Overseas S.A., или IMO – тайно притежаваше 20 процента дял в най-голямата руска телевизионна рекламна агенция Video International, която генерира годишни приходи от над 800 милиона долара. В изтеклите Панамски документи Ролдугин беше разобличен, че е бенефициент на IMO, позиция, която му даде достъп до активи на стойност 19 милиона британски лири (26,6 милиона долара) в брой.

Разкритията на Панамските документи развалиха прикритието на Ролдугин и извадиха наяве офшорна схема на стойност два милиарда долара. По-късно Путин демонстрира силното си недоволство от изтичането на информацията. Той твърдеше, че това е заговор, организиран от „опоненти“ за дестабилизиране на Русия чрез скалъпени обвинения в корупция. „Те се опитват да ни разтърсят отвътре, да ни огънат“, каза той. Други руски служители бяха по-директни, твърдейки, че международният журналистически консорциум е съставен от бивши членове на Държавния департамент на САЩ и ЦРУ. Схемата, която консорциумът разкри, показваше отблизо една от дружелюбните черни каси, станали ендемични за режима на Путин, машина за пари, чрез която магнати плащаха „дарения“ или налози в путинския обшчак, понякога в замяна на сделки. 

Документите също така показват как част от парите в мрежата са били насочени към проекти за комфорта на Путин и хората му. Журналистите от консорциума разкриха как милиони долари са били преведени на руска компания, която е собственик на любимия ски курорт на Путин Игора, недалеч от вилния комплекс „Озеро“, където заедно с акционерите на Банка Россия започнаха всичко. Свързаната с Ролдугин Sandalwood Continental даде три милиона долара под формата на почти безлихвени заеми за руската компания Озон през 2011 г., точно преди да придобие курорта. Скоро след това Озон започна да развива луксозен хотелски комплекс в Игора, разполагащ с най- съвременен СПА комплекс и леден дворец. До 2013 г. някогашният запуснат курорт беше превърнат в място за много специален повод, пищна сватба, която всички гости са се заклели да пазят в тайна. Булката, която беше доведена с теглена от кон шейна този ден, беше Катерина, втората дъщеря на Путин. Тя се омъжи за Кирил, син на Николай Шамалов, най-близкия до Путин акционер в Банка Россия. Година след сватбата Кирил получи 17 процента дял в най-голямата руска нефтохимическа компания Сибур от най-близкия съюзник на Путин Генадий Тимченко. Той беше подпомогнат при придобиването чрез заем от един милиард долара от приятелската на Кремъл Газпромбанк.

Схемата, проследена в Панамските документи, изглеждаше подобна на офшорната система за „дарения“, описана за първи път от Сергей Колесников. Компаниите, които Колесников ръководи, осигуриха началните пари за разширяването на Банка Россия, позволявайки на акционерите ѝ да станат страшно богати, а по-късно се превър- наха в източник на средства за изграждането на пищния дворец на Путин на Черно море. Данните от Панама разкриха следващия етап от развитието на тайните фондове, тъй като близките съюзници на Путин се възползваха от все по-големите финансови потоци, насочвани по пътя им. Беше създадена огромна мрежа от офшорни компании в много по-голям мащаб.

Офшорната система, разобличена в Панамските документи, беше не само начин за натрупване на лично богатство: тя също беше свързана с по-широка система от мръсни пари, черна каса, която беше станала толкова огромна, че сега можеше да премине към следващия етап и да бъде използвана за купуване на влияние в чужбина. В дебрите на информацията в стотиците хиляди документи имаше следи от по-мащабния гамбит. Един от двамата швейцарски адвокати, управляващи голяма част от свързаните с Ролдугин и Банка Россия компании, се оказа, че има странични занимания, свързани с чешката политика. Оказа се, че адвокатът Фабио Делко притежава редица компании в Чехия, чиито служители предоставят повече от половината от общите дарения на политическата партия на чешкия президент Милош Земан, от дълго време смятан за близък съюзник на Путин.

Тайният фонд на Ролдугин беше показателен за по-широк процес. В цяла Русия мащабът на изтичането на капитали в сметки в западни банки стана умопомрачителен. Една оценка на Националното бюро за икономически изследвания на САЩ, чиито автори включваха френския икономист Тома Пикети, установи, че 800 милиарда долара са били скрити в офшорки след разпадането на Съветския съюз – повече от богатството, притежавано от цялото руско население в самата страна. Тази система бе използвана не само от престъпници, но и от обикновени бизнесмени, търсещи по-сигурни убежища за своето богатство, знак за дълбоки вътрешни рискове в икономиката. Високата цена на петрола и нарастващата стабилност при Путин трябваше да забавят темпа на напускане на капитали от страната, но през втората половина на управлението на Путин потокът от пари, напускащи страната, се умножи многократно над темповете, наблюдавани през годините на Елцин.

Тези изходящи потоци намалиха събираемостта на данъци, отслабиха валутата и засегнаха инвестициите в цялата икономика. Но Путин не направи почти нищо, за да спре всичко това. Той стартира кампания, а след това прокара закон, за да накара бизнесмените да върнат богатството си у дома. Но в действителност тези мерки нямаха реален ефект. Неговият кръг от доверени лица бяха неразделна част от източването. Това беше система, при която хората от КГБ, които управляваха Русия, използваха главозамайващо количество офшорни фирми, за да скрият богатството си. Това беше система, при която редовните грабежи от държавни компании и подкупи им позволяваха не само да живеят като новата руска аристокрация, но и да създават стратегически запаси от мръсни пари, за да подкопаят западните демокрации. Дори офшорното богатство, притежавано от магнатите от ерата на Елцин, можеше да бъде насочено под командването на мъжете от КГБ. 

В началото това изглеждаше в западните очи като банално връзкарство и клептокрация. Дворци се строяха не само за Путин, но и за неговите придворни. Имаше един, носещ великолепието на Петерхоф от царската епоха, разполагащ с изрядно поддържани градини и величествен канал, за който се твърди, че е построен за главния изпълнителен директор на Газпром Алексей Милeр. Друг пример е имението от 70 хектара извън Москва с мраморни постройки, петдесетметров басейн, гараж за 15 коли и стая гардероб за кожени палта, които очевидно принадлежаха на Владимир Якунин, бившия старши офицер от КГБ и акционер на Банка Россия, който от 2005 г. беше президент на Руските железници, държавния монопол, чиито годишни приходи възлизаха на 42 милиарда долара, или близо два процента от БВП.

Достъпът до милиарди долари от свръхраздути държавни поръчки се превърна в друг нов път към забогатяване – запазен почти само за хората на Путин. Това беше подчертано, когато Русия започна серия от показни инфраструктурни проекти. Те включваха Зимните олимпийски игри в Сочи, чиито разходи се увеличиха почти петорно от 12-те милиарда долара, обявени за първи път през 2007 г., до над 50 милиарда долара към момента на провеждането им в началото на 2014 г., което ги направи най-скъпите олимпийски игри в света. Разходите за Сочи надхвърлиха 40-те милиарда долара, похарчени от Пекин за Летните игри през 2008 г. Повечето от договорите за тях бяха предадени на най-близките съюзници на Путин. Най-скъпото беше изграждането на 48 километра път и железопътна линия до ски комплекса от главния олимпийски парк, близо до черноморското крайбрежие на Сочи, криволичещи през тунели и мостове високо в планините. Това струваше астрономическите 9,4 милиарда долара, сума, която, както посочи опозиционният политик Борис Немцов, беше три пъти и половина по-висока от проекта на НАСА за изпращане на роувър на Марс. Една от основните компании, спечелили правата за изграждане на железопътна линия и автомобилен път без търг, СК-Мост, беше отчасти собственост на близкия съюзник на Путин Генадий Тимченко. Той придоби дял в нея, когато влезе в строителния бизнес през 2012 г. Бившият партньор на Путин по джудо Аркадий Ротенберг получи строителни проекти на стойност 235 милиарда рубли, или 7,2 милиарда долара. За сравнение, вместо да спечелят държавни поръчки за милиарди долари, магнатите от ерата на Елцин инкасираха загуби. Такива като Олег Дерипаска, Владимир Потанин и Виктор Векселберг, които бяха сред най-големите печеливши в приватизациите през 90-те години, получиха нареждане от Кремъл да инвестират милиарди долари от собствените си пари.

Най-близките бизнес съюзници на Путин бяха издигнати над всичко. „Хората от вътрешния кръг живеят на друга планета – каза висш руски банкер. – Те имат свои собствени банки. Дори пътуват по различни пътища от нас. Има пътища за всички останали и когато някой наруши правилата, го хващат. Но хора като Ротенберг имат свои собствени пътища и не могат да нарушават правилата там.“ 

Хората от бившия КГБ, които бяха натрупали това богатство, го смятаха за заслужено. Те си казваха, че са спасили Русия от колапс и от хватката на магнатите от ерата на Елцин: те възкресяваха страната като сила срещу Запада. Награждаваха се с медали като признание за постиженията си. Ротенберг, който се е мъчел да свърже двата края през 90-те, дори си бе поръчал да му направят семеен герб. 

Но превземането на паричните потоци от хората на Путин дос-тигна такъв мащаб, че не можеше да бъде мотивирано само от самообогатяване. Контрабандната икономика, върху която винаги са били изградени операциите на КГБ, се възкресяваше. Достъпът до пари от раздути държавни поръчки беше един от начините за формиране на паралелни бюджети, далеч от всякакъв демократичен надзор, които биха могли да се използват за влияние върху изборите, за подкупване на длъжностни лица в страната и в чужбина, казаха участниците в този процес. Това беше механизъм за авторитарен контрол у дома и за подкопаване на институциите на Запад. 
Молдовската пералня 

Когато руски банкер бе застрелян на улицата пред дома си в лондонския район Канари Уорф през март 2012 г., една от тези схеми започна да се разкрива. Банкерът, Герман Горбунцов, бе съсобственик на мрежа от банки, чрез която големи подизпълнители на Руските железници на Якунин бяха източили милиарди долари, а след това ги бяха изпрали. 

Горбунцов беше хванат в кръстосания огън между влиятелни държавни служители и организирани престъпни групи, воюващи за пари, изчезнали при финансовия крах през 2008 г. Той оцеля при атаката. Но историята, която започна да разказва, когато в крайна сметка излезе от изкуствената кома, доведе до огромна схема за пране на пари, която стана известна като Молдовската пералня. Чрез нея над 20 милиарда долара са били незаконно преведени извън Русия през молдовски, латвийски и естонски банки в офшорни убежища на Запад между 2010 и 2014 г. Паричният поток, който минава през Молдовската пералня, е свързан със същата група подизпълнители на Руските железници, ръководена от Андрей Крапивин, близък сътрудник от 90-те години, и Валерий Маркелов. Горбунцов твърдеше, че те стоят зад покушението срещу него, и предаде данни за някои от транзакциите на Скотланд Ярд.  

През 2014 г. молдовската прокуратура започна разследване на схемата. Отне още четири години, преди руските правоохранителни органи да започнат да я проверяват: по това време подизпълнителите станаха жертва на враждуващи фракции в Кремъл. Когато противникова група от руските правоприлагащи органи нахлу в апартамента на полковник от вътрешното министерство, тя откри поръчково изграден трезор, съдържащ повече от 124 милиона долара в брой, натъпкани в кутии за вино и найлонови торби – част от тях рушвет от фирмите, работещи по железопътния проект, за да си затвори очите за измамата. Според свидетелските показания на полковника пред полицията тези мъже са източили повече от три милиарда долара от руските железници и след това са ги изпрали чрез молдовската схема на Запад.

Тези три милиарда долара бяха скрити сред слоеве от много по-големи незаконни изтичания на пари, предимно от руски бизнесмени, използващи схемата, за да избегнат плащането на мита или данъци. Банкерите зад молдовската схема за пране на пари бяха измислили гениален начин да извличат средства от Русия, създавайки мрежа от подставени компании, регистрирани в Обединеното кралство, които са подписвали големи споразумения за фалшиви заеми помежду си. Тези фиктивни заеми са били гарантирани от отделна мрежа на руски компании и молдовски граждани, които след това бяха принудени да изплащат пари в брой на компаниите от Обединеното кралство, след като банкерите фалшифицираха решения срещу тях със съучастници в молдовските съдилища. Повече от 20 милиарда долара бяха изтеглени от Русия в офшорни убежища по този начин, преди молдовската прокуратура да научи за схемата и да я спре. Тъй като парите, откраднати от руските железници, бяха смесени с още по-големи течове от предприемачи, които се стремяха да насочат парите си далеч от дългата ръка на руската държава, беше почти невъзможно да се проследят и повечето от тях бяха изгубени в мрежа от офшорни компании, чиято реална собственост беше неясна.

Всичко това беше част от много по-голям паричен поток, изнесен извън обсега на руската държава и инвестиран в луксозни апартаменти и стоки. „Общото изтичане на капитал е в сферата на търговията. Необходимо е да се намалят митническите и данъчните плащания – каза старшият банкер. – Всеки ден в Москва пристигат голям брой стоки. 

Да вземем за пример телевизор. За да се намалят митата и данъците, може да дойде с изкуствена официална цена от 100 долара. Но производствената цена е 300 долара. Така 100 долара се плащат директно в Русия, а останалите 200 долара се плащат извън Русия, в чужбина. Средствата трябва да бъдат изнесени от Русия, за да се плати стоката. Това е целият поток. Търговците са основните клиенти.“ Но молдовските прокурори, разследващи схемата, се опасяваха, че в нея са скрити и мръсни пари, свързани с руските служби за сигурност за операции за влияние в чужбина – за финансиране на политически партии от крайното ляво и дясно, за да разрушават и подкопават институциите в Запада. Съпротивата, която прозападно настроените молдовски прокурори срещнаха от страна на руските служби за сигурност, когато започнаха да разследват схемата, беше показателна, че отгоре е спуснат чадър от най-високо ниво. Когато един от молдовските следователи пътува през 2017 г. до Русия, за да разследва измамата, той беше задържан и претърсен на границата, а руските прокурори игнорираха отправените молби за съдействие. Друга индикация, че трансферите бяха много повече от просто източване на пари, беше, че мрежата от руски банки зад схемата води до Игор Путин, братовчед на руския президент, както и до високопоставени служители в службите за сигурност.

Журналисти от Проекта за репортажи за организираната престъпност и корупцията проследиха един от трансферите. Той водеше директно до малка полска неправителствена организация, ръководена от прокремълски политически активист на име Матеуш Пискорски. Той бе призовал публично за „деамериканизация“ на Европа и подкрепяше други ключови позиции от руския дневен ред. Пискорски по- късно бе арестуван за шпионаж в полза на Русия и за приемане на плащания. По-късно през 2018 г., когато руските власти най-накрая започнаха да залавят някои от участниците в измамата, висш служител, участващ в договорите на Руските железници, ми призна, че източването е било начин за създаване на паралелен бюджет за стратегически операции на Кремъл. Без правила или надзор, каза този човек, е лесно да се размият границите между стратегическото и личното. Но това беше и система, при която, ако изпаднете в немилост, можете да бъдете мишена от руските правоприлагащи органи във всеки един момент: „Това, което беше разрешено и одобрено преди, изведнъж спря да бъде“, каза той.

Една от основните руски банки прокарваше пари през молдовската схема и това бе индикация, че се разиграва още по-голям гамбит. Банка РЗБ (Русский земельный банк) бе отчасти собственост и под контрола на Александър Григорев, свадлив бивш боксьор с връзки с организираната престъпност, станал впоследствие бизнесмен от Санкт Петербург. Дълго време той имаше протекции от най-високите етажи на властта. Когато с хората му придобиха РЗБ в началото на 2012 г., братовчедът на тогавашния премиер Игор Путин стана председател на управителния съвет. По-късно същата година, след като Путин се върна в президентството, Григорев и Игор Путин заедно с още един банкер, Алексей Куликов, се присъединиха към управителния съвет на друга средна по големина банка, ПромСбербанк, която не след дълго стартира поредната голяма схема за трансфер на нелегални средства.