Потреблението на ток в ЕС да бъде намалено поне с 5 на сто в пиковите часове. А страните да си поставят за цел до 31 март 2023 г. да намалят цялостното търсене на електроенергия с най-малко 10 процента.

Същевременно ЕС за първи път ще разреши регулирани цени на тока под неговата себестойност.

Това се съдържа в предложенията на ЕК за спешни действия, свързани с енергийната криза. Те бяха огласени в Страсбург от изпълнителния зам.-председател на Комисията Франс Тимерманс и еврокомисаря по енергетиката Кадри Симсон.

ЕС е изправен пред последиците от сериозното разминаване между търсенето и предлагането на енергия. То се дължи до голяма степен на продължаващото и до момента използване от страна на Русия на енергийните ѝ ресурси като оръжие.

Затова ЕК предлага извънредни мерки за намаляване на търсенето на електроенергия. Те ще спомогнат за намаляването на разходите за потребителите, както и мерки за преразпределяне на излишъка от приходи от енергийния сектор към крайните потребители.

Стъпката последва вече договорените мерки за допълване на запасите и намаляване на търсенето на газ като подготовка за предстоящата зима.

„Не само тази зима ще бъде тежка, предстоят ни няколко тежки зими, не си правете илюзии“, предупреди Тимерманс.

Той обаче изрази увереност, че мерките ще доведат до резултати.

Предложените мерки са следните.

1. Намаляване на търсенето

Интерес представляват часовете от денонощието, когато цената на потреблението на ток е най-висока, т.е. когато производството на енергия от газ оказва най-значително въздействие върху цената. Затова ЕК предлага задължение за намаляване на потреблението на електроенергия с поне 5% по време на определени часове с най-висока цена на потреблението. От държавите членки ще се изисква да набележат 10% от пиковите часове с предвидената най-висока цена и да намалят потреблението през тях.

Брюксел  предлага също така страните да си поставят за цел до 31 март 2023 г. да намалят цялостното търсене на електроенергия с най-малко 10%. Те могат да решат кои са подходящите за тях мерки за постигане на тази цел, включително финансова компенсация.

Икономиите в пиковите часове ще доведат до намаляване на потреблението на газ с 1,2 милиарда кубика през зимата. Това прави 4% от употребата на газ за производство на електроенергия през зимата в целия Европейски съюз.

Целта би довела до избор на средно 3 до 4 часа на работен ден, което обикновено съответства на часовете на върхово натоварване.

ЕС иска € 140 млрд. от свръхпечалбите на енергийните гиганти

2. Временен таван на приходите за производители на евтин ток

Той ще се прилага до 31 март 2023 г. Става въпрос за енергоносители с по-ниски разходи, например възобновяеми енергийни източници, ядрена енергия и лигнит. Тези производители доставят електроенергия на електроразпределителната мрежа на цена под ценовото равнище, определено от по-скъпите производители, работещи на пределни цени. Тези производители реализират извънредни приходи с относително стабилни оперативни разходи. Причината е, че работата на скъпоструващите електроцентрали, работещи с газ, доведе до покачване на цената на едро на електроенергията, която получават.

ЕК предлага тази горна граница да се определи на 180 евро за мегаватчас. Приходите над тази граница ще се събират от страните членки и ще се използват за подпомагане на потребителите на енергия да намалят сметките си.

По изчисления на Комисията държавите членки ще могат да съберат на годишна база до 117 милиарда евро от предложения таван.

Държавите, търгуващи с електроенергия, се насърчават в дух на солидарност да сключват двустранни споразумения за солидарност за поделяне на част от приходите от подпределните цени, събирани от държавата производител, в полза на крайните потребители в държавата членка с ниско производство на електроенергия. Тези споразумения се сключват до 1 декември 2022 г., когато нетният внос на електроенергия на държава членка от съседна държава е най-малко 100%.

3. Временна солидарна вноска върху свръхпечалбите на нефтения, газовия, въгледобивния и нефтопреработвателния сектор

Тези печалби не попадат в обхвата на определената горна граница на приходите за производителите с подпределни цени. Тази вноска ще бъде събирана от държавите членки върху печалбата за 2022 г., ако тя се е увеличила с над 20% от средната печалба за предходните три години и и ще бъде със ставка от най-малко 33%. Приходите ще бъдат пренасочвани към потребителите на енергия, най-вече уязвими домакинства, тежко засегнати дружества и енергоемки отрасли.

По някои изчисления вноската би могла да донесе приблизително до 25 милиарда евро публични приходи.

4. Разширяване на набора от мерки за цените на енергията, изготвен в полза на потребителите

За първи път ще бъдат позволени регулирани цени на електроенергията под себестойността им и ще се разшири обхватът на регулираните цени, така че да бъдат включени и малките и средните предприятия.

Предложенията бяха огласени броени часове, след като председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен произнесе годишната си реч „За състоянието на Съюза“ пред Европейския парламент в Страсбург. В него тя също говори за таван на цените на газа, за пестене на ток, както и за очакванията от свръхпечалбите на енергийните компании да бъдат събрани над 140 милиарда евро.

Предложените мерки имат извънреден характер и трябва да бъдат ограничени във времето. Инструментът за извънредни ситуации в електроснабдяването трябва да започне да се прилага не по-късно от 1 декември 2022 г., като това не следва да продължи след 31 март 2023 г. Комисията ще извърши преглед на мерките до 28 февруари 2023 г.