Humans in the Loop, или как се прави аутсорсинг със социален елемент

Лятото на 2013 г. Ива Гумнишка, която няколко месеца по-рано е спечелила златен медал от Международната олимпиада по лингвистика в Манчестър, Великобритания, отлита за САЩ. През следващите години следва „Човешки права“ в Колумбийския университет в Ню Йорк – едно от водещите висши учебни заведения в страната, част от така наречената Бръшлянова лига.

Академичната 2015/2016 г. Ива прекарва в Университета в Гранада в Испания на обменни начала. По време на престоя си подпомага дейността на две организации като доброволец, работещ с проститутки и деца на марокански имигранти. След като се връща в Ню Йорк, Ива се замисля по-сериозно за предизвикателствата пред бежанците в България и други страни. Съзира възможност да допринесе за облекчаването на товара, който тези мъже и жени носят на плещите си, като използва новите технологии и средства на комуникация, за да им предоставя работа и обучения.

Малко по-късно тя осъществява идеята си под формата на Humans in the Loop – компания, която предлага анотация на изображения и сродни услуги, извършвани от засегнати от конфликти хора, живеещи в страни като България, Сирия и Афганистан.

Аутсосинг със социално въздействие

Докато следва в Ню Йорк, Ива започва да се замисля за кариерния път, по който би искала да поеме след дипломирането си. С появата на идеята за Humans in the Loop картината се избистря – Ива решава, че си струва да пробва да изгради бизнес със социална насоченост в родината си.

„Аз бях доста привилегирована, защото можех да остана при нашите“, казва Ива, която днес вече живее със съпруга си. „Нямах никакви дългове – примерно имах приятели, които трябваше да започнат работа в големи компании, защото имаха студентски кредити, докато аз бях на стипендия. Българският НПО сектор вършеше и продължава да върши много. Никой обаче не правеше неща, свързани с технологии и иновации, и видях възможност да донеса нови модели, които съм видяла в Америка или на други места.“

Бизнес моделът на Humans in the Loop отразява концепцията за аутсорсинг с въздействие (impact sourcing) – предлагане на услуги, които изискват ниски до средни умения и могат да се извършват от представители на уязвими социални групи. 

Humans in the Loop стартира формално своята дейност с подкрепата на Българския червен кръст (БЧК). Координаторът на интеграционния център на БЧК казва на Ива, че могат да ѝ предоставят финансиране в размер на 3000 лв. за организиране на курс за придобиване на професионални умения за бежанци. Ива провежда обучението с участието на 10 бежанци. Някои от тях започват да работят с Humans in the Loop, а днес бившият координатор на интеграционния център на БЧК вече е част от екипа на компанията.

Макар че към онзи момент не е имала нито бизнес, нито управленски опит, Ива казва, че не е изпитвала страх в тази посока, защото обича да учи и да развива нови умения. Вместо това основното ѝ опасение е било дали бизнесът ще генерира достатъчно приходи, за да може да привлече кадри и да им плаща заплати. Това опасение се материализира малко по-късно, когато компанията получава финансова подкрепа по програма на Агенцията по заетостта – за една година агенцията изплаща минимална работна заплата на всеки нает от компанията бежанец. Тази помощ е полезна, но Ива едва смогва да плаща по още 200 лв. на шестимата наети бежанци и затова с приключването на проекта петима от тях напускат. 

Ива казва, че това е единственият момент, в който се е замислила дали моделът ѝ изобщо ще проработи. Нещата все пак потръгват, но с лека промяна в подхода, защото Ива си дава сметка, че бизнесът ще е по-устойчив, ако дава работа на хора, засегнати от конфликти, не на пълен работен ден, а като сътрудници на свободна практика.

„Първите сделки, които направихме, бяха благодарение на това, че, някой ни е свързал с клиент – примерно една моя приятелка ни свърза с българската компания Imagga, те ни станаха първите клиенти. На други компании сме писали и сме ги питали: „Имате ли нужда от анотация“ и 100 човека ще ти кажат, че нямат, може би един ще каже „Да“ и оттам се задвижва колелото. В нашия случай е трудно, защото анотациите невинаги са нужни на компаниите – няма компания, която да ти каже: „Искам през следващите пет години непрекъснато да ми обработваш снимки“. По-скоро казват: „Искаме да развием детектор за лицево разпознаване – трябват ни 10 000 снимки“. Тоест непрекъснато трябва да привличаш нови клиенти, защото на старите твоята помощ просто не им трябва повече, освен ако примерно не тръгнат да правят нов детектор. Проблемът е, че нямаме чак толкова много дългосрочни договори, че да можем да си позволим да наемем много хора на пълен работен ден, и по тази причина работим с хора на свободна практика.“

Прагматизъм и взаимопомощ

За обучаването на изкуствен интелект компаниите в сектора имат нужда от хора, които да „помагат“ на машините – например като въвеждат данни към изображения с цел машинно разпознаване на лица. Humans in the Loop служи като мост между компаниите, които имат нужда от анотация на изображения и други подобни услуги, и засегнати от конфликти хора, които имат нужда от работа и могат да извършват съответните задачи. Ива и екипът ѝ от 13 души от различни националности договарят параметрите на заданията и следят за изпълнението на поетите от двете страни ангажименти, като със сътрудниците си извън България работят с посредничеството на местни партньорски организации.

За устойчивостта на фирма като Humans in the Loop е важно сътрудниците да разберат, че за да могат да разчитат на нас, трябва да се стараят в работата си, така че клиентите да са доволни и да получаваме нови задачи, казва Ива.

„От една страна, не трябва да се държиш с тях като с малки деца; напротив, трябва да се държиш по професионален начин, за да може те да свикнат, че това е работа и трябва да се отнасят сериозно“, казва Ива, като уточнява, че тя и колегите ѝ също допускат грешки и се учат в движение. „Същевременно има хора в тежки ситуации; хора, които са се върнали в страните си, защото в България не са успели да си намерят нищо или така се е обърнал животът им; хора, които са били толкова време извън работния пазар, имат си други грижи, депресирани са. Тези неща са много сложни, за да може ние като организация да ги адресираме, там се изискват много повече интервенции. В България работим с „Каритас“, с Червения кръст, със Съвета на жените бежанки. Хората в сектора знаят за по-тежките случаи и ние гледаме да насочим бежанците и мигрантите към различни организации.“

За развитието на Humans in the Loop допринасят и два гранта, които компанията получава през 2019/2020 г. – 100 000 долара от програмата за иновации със социално въздействие на форума Dubai Expo и 50 000 долара от инициативата за социални иновации MIT Solve на Масачузетския технологичен институт (МИТ). 

Досега компанията, към която днес функционира и фондация със същото име, е осигурила работа на проектна база на над 800 души в България, Сирия, Турция, Ирак, Афганистан, Ливан и Йемен. Около една четвърт от тях са преминали през курсове по английски език, компютърни умения, анотация и др. 

През 2020 г. Humans in the Loop получава награда за социална иновация, свързана със заетост, от Министерство на труда и социалната политика.

„На мен ми е много важно да помагаме там, където наистина можем да имаме въздействие – примерно в Сирия почти няма организации като нашата“, казва Ива. „Ако хората, с които работим, все още имат нужда от работа, дори да няма пазар за анотации, все ще намерим някакъв друг пазар, докато ако бежанците вече нямат нужда от такъв тип работа, ще потърсим други хора, които имат нужда. Много важен урок е да не се влюбиш в идеята, върху която работиш, а в проблема, който решаваш. Проблемът може да се смени или да изисква различно решение и трябва да умееш да се откъснеш от конкретната идея и да намериш друг начин, по който да го решиш. Аз самата се питам: „Променяме ли реално нещо за тези хора, които работят с нас? Достатъчно пари ли им даваме, за да могат те наистина да се оттласнат, или им даваме малки заплати, с които те няма какво да направят? Полезно ли е това, което правим?“. Човек винаги се чуди дали има смисъл от нещата, които прави. Дори да не си сигурен, можеш да си избереш поне една кауза и да си работиш по нея, дори и да е нещо малко. Не можеш да разрешиш всички проблеми на всички хора. Всеки може да има своята кауза, но е хубаво да сме една общност и да се подкрепяме.“

---

Този материал е създаден по проекта „Малък бизнес, голям успех“ на Клуб Z. Ако имате интересни идеи за предприемчиви собственици, развиващи малък и среден бизнес у нас, можете да ни ги изпратите на имейл clubz@clubz.bg (в Subject/Тема напишете „Малък бизнес, голям успех“).

„Малък бизнес, голям успех“ с подкрепата на „Америка за България“