"Не ставай зомби! Избери живота!" - с този призив Българската национална телевизия започна националната си кампания срещу фентанила броени дни преди първия учебен ден. Кратки клипове, истински истории на употребяващи, лекари и експерти трябва да покажат на младите хора и родителите им колко опасен е синтетичният опиоид. 

При представянето на кампанията БНТ формулира философията ѝ така: "Защото изборът не винаги изглежда голям. Понякога е само едно "не". Понякога е един разговор. Понякога е навременната помощ." 

Генералната директорка на телевизията Милена Милотинова добавя:

"Като обществена медия БНТ има отговорността да предупреждава, да дава достоверна информация и да насърчава превенцията"

Дотук - трудно може да се спори. Фентанилът е смъртоносно опасен, а една доза действително може да се окаже последна.

По-интересното започва със "зомбито" и с онова "само едно "не".

Защото зомбито, което БНТ откри сега, от години броди из руската антинаркотична превенция.

Зомбито идва от изток

В руския държавен портал Культура.РФ могат да се намерят множество профилактични събития със забележително позната реторика.

През 2025 г. деца над 12 години са канени на информационен час със заглавието "Наркомания - път към зомби". Следват занятие "Наркотиците: митове и реалност", ролева игра "Умей да кажеш НЕ", изложба "Кажи НЕ на наркотиците" и листовка "Наркотиците са смърт".

През 2022 г. друго мероприятие е кръстено още по-лаконично - "Зомби наркомани".

Същата година урок за деца над 12 години носи заглавието "Просто кажи: "Не!"". В описанието му човекът, употребяващ наркотици, "се превръща в "ЗОМБИ"", управлявано от влечението към наркотика. Следва и категоричното предупреждение, че още от първото запознаване с наркотика човек попада в зависимост.

През 2023 г. на деца над шест години се предлага да разсъждават върху още по-богат набор от твърдения: "Наркоманията е престъпление", "Наркоманията е неизлечима", "Наркоманите са зомбита", "Наркоманът няма приятели". В същия списък присъства и твърдението, че наркоманията е заболяване, което се лекува. Явно профилактиката допуска известна диалектика.

И не става дума само за стари текстове - през април 2026 г. официалният сайт на администрацията на Марксовския район в Саратовска област публикува "Да кажем на наркотиците - НЕ!". Там зависимостта отново превръща човека в "зомби", чиято единствена потребност е следващата доза. 

"Просто кажи не" впрочем не е руско изобретение. Формулата става известна още през 80-те години покрай американската кампания на Нанси Рейгън. В Русия обаче очевидно се е прихванала добре - заедно със зомбитата, смъртта, престъплението и разделението между зависимите и "здравомислещите".

А работи ли тази руска държавна политика?

Руският пример за подражание

Русия не допуска опиоидната агонистична терапия с метадон - лечение, което се използва в много други държави при опиоидна зависимост.

Научната литература от години критикува руския модел заради отказа от такива доказани медицински инструменти, ограниченията пред намаляването на вредите и силния акцент върху въздържанието и наказателните мерки.

Резултатът поне не подсказва, че останалата част от Европа трябва спешно да се учи от Москва.

По-ново научно изследване посочва оценка от 1,3 до 1,8 млн. души, които инжекционно употребяват наркотици в Русия. При население от около 146 млн. това прави грубо между 9 и 12 на 1000 жители.

В целия Европейски съюз през 2024 г. EUDA оценява броя на инжекционно употребяващите на 522 000, или около 1,2 на 1000 от цялото население на ЕС. Ако се използва стандартният показател на агенцията за населението между 15 и 64 години, стойността е 1,8 на 1000. Нидерландия например, известна с иначе либералните си политики към наркотиците, тези случаи са 0,1 на 1000 души между 15 и 64 години.

Тоест, дори при грубото преизчисляване спрямо цялото население, руската оценка е приблизително 8 до 11 пъти над тази за ЕС. 

За още перспектива: Германия има 84 606 инжекционно употребяващи по последната оценка на EUDA. Италия - 105 652, Франция - 102 648. Русия сама има няколко пъти повече от трите най-големи национални оценки в ЕС, взети заедно.

Екатеринбург дава особено красноречива представа за резултата. През 2016 г. местните здравни власти съобщиха, че регистрираните с ХИВ са 26 693 души - 1,8% от цялото население, или всеки 50-и жител, при праг от 1%, използван за определяне на генерализирана епидемия. Първоначално властите дори обявиха "епидемия от ХИВ", а часове по-късно уточниха, че формално такава не е обявявана, макар здравният служител Татяна Савинова да заяви: "За нас, медиците, това отдавна е епидемия".

Тогава 52% от регистрираните случаи на предаване в града са свързвани с употреба на наркотици.

Отделно научно изследване сред инжекционно употребяващи установява ХИВ при потресаващите 64% от изследваните в града. Очакван резултат за държава, която от години учи младите просто да кажат "не" и да не стават "зомбита".

Най-нагледният руски експеримент обаче започва през 2014 г. в Крим.

След анексията властите закриват всичките 11 програми за опиоидна заместителна терапия и около 800 души остават без лечението си. До януари 2015 г. специалният пратеник на ООН за ХИВ/СПИН съобщава за между 80 и 100 починали сред тях, а "огромното мнозинство, ако не всички" оцелели са се върнали към инжекционната употреба.

Русия очевидно е натрупала богат опит както със зомбитата в профилактичните материали, така и с последствията от собствената си политика към реалните зависими.

Какво казва науката за този подход?

Науката не казва, че страхът никога не работи. Голям метаанализ на 127 изследвания дори установява положителен среден ефект на плашещите послания, но ефектът е по-силен, когато към заплахата има и ясно послание как човек може ефективно да се предпази. По-ранен метаанализ също установява, че комбинацията от силно предупреждение и висока ефективност на предложеното действие води до най-голяма промяна в поведението.

С други думи, "фентанилът може да те убие" може да бъде смислено предупреждение. След него обаче би трябвало да дойдат отговорите: как се разпознава предозирането, как се оказва помощ, къде има лечение и какво да направи човекът, който вече е зависим.

"Зомби" не отговаря на нито един от тези въпроси.

Д-р Иван Добринов: "Това не е адекватна превенция"

Сред първите остри реакции срещу кампанията е тази на д-р Иван Добринов, водещ специалист по зависимости у нас. В публикация в социалните мрежи той я нарича "поредната дивотия на БНТ".

А слоганът, зает от Русия, според него свежда проблема до примитивен избор: употребяваш и ставаш зомби или не употребяваш и избираш живота.

"Това не е медицинска концепция. Това е стигматизиращ обществен образ. Човекът със зависимост не е "зомби". Той е човек с разстройство, което подлежи на лечение."

;Според Добринов зависимият не стои пред свободен избор като човек, който избира "между два телевизионни канала". Зависимостта променя мотивацията, контрола върху импулсите, системите за възнаграждение и поведението, а често върви със сериозни психични, семейни и социални проблеми.

"Да кажеш на зависимия "избери живота" е приблизително толкова ефективно, колкото да кажеш на човек с тежка депресия "избери да бъдеш щастлив"."

И заключва, че посланието вместо това трябва да бъде - "ако вече си зависим, не си загубен"

"В момента се получава кампания срещу наркотика, но не и кампания за човека", пише Добринов. Зависимият, според него, няма нужда някой да му казва да избере живота. "Той се нуждае някой да му покаже как да го направи."

"Стигмата не лекува"

Само три дни след началото на кампанията фондация "Център за хуманни политики" също реагира с отворено писмо до БНТ, институциите, професионалната и академичната общност, медиите и гражданското общество.

Фондацията приветства усилието проблемът с наркотиците да бъде поставен във фокуса на общественото внимание. Но определя асоциирането на употребяващите със "зомбита" като "демонизиращо и стигматизиращо послание", което създава граница между "нормалните" и хората с проблем.

Особено силен е въпросът какво чува младежът, който вече употребява:

"Младият човек, който вече употребява вещества ще чуе не посланието "Има помощ", а посланието "Ти вече не си един от нас". Стигмата не лекува зависимостта. Унижението не изгражда мотивация за промяна. Страхът сам по себе си не създава устойчиви умения за справяне", пишат от Центъра.

Организацията призовава БНТ да преосмисли "Не ставай зомби", да направи професионална и етична оценка на кампанията и в бъдеще да включва специалисти по зависимости, превенция, психично здраве и социална работа, както и хора с преживян опит.

И така изборът май наистина е важен. Единият вариант е лечение, намаляване на вредите, информация как да оцелееш при предозиране и конкретен път към помощ. Другият е да кажеш "не", да не ставаш "зомби" и да избереш живота.

Русия отдавна е избрала този речник и този подход. Резултатите не дават много поводи БНТ да взима пример от нея.