ЕС иска да наложи петролно ембарго на Русия, за да я накара да спре възможно най-бързо войната в Укайна. Петролно ембарго обаче няма да има никакъв ефект върху готовността на Москва за война. Експерти от института за световна икономика в Кил смятат, че Русия е добре подготвена финансово за дълга война, а петролът не съставлява толкова голям процент от финансите й.

„Надеждите, че Русия ще склони да спре войната, притисната от икономическите мерки, които се взимат срещу нея, може да се окажат напразни“, предупреждава икономистът Ролф Лангхамер. „Както ситуацията с държавния бюджет, така и структурните особености на руската икономика, създават добра изходна позиция за дълготрайно функциониране на военновременна затворена икономика“, смята той.

Русия има малко дългове и сериозни резерви в страната. През последните години Москва постигна значителни успехи в изграждането на стабилно финасово положение. В сравнение с други държави тя има ниско обществено задлъжняване – около 20% от БВП, също така високи спестявания, сдържана политика на разходи, а към това се прибавят и стремглаво увеличаващите се цени за газ и петрол. 

Цената на петрола например е много по-висока от необходимото, за да поддържа Русия балансиран бюджет.

„Петролно ембарго от страна на ЕС няма да повлияе на това на първо време“, смятат икономистите.

Структурно от голяма помощ за Владимир Путин в момента е и ниският дял на частната икономика и на частните услуги. Държавните служители пък са добре защитени и това ги прави стабилни поддръжници на президента. Те ще бъдат финансово защитени от ембаргото и инфлацията с помощи или увеличаване на заплатите. 

В дългосрочен план обаче руската икономика ще усеща все по-голяма липса на важни части и технологии. Това обаче също няма да събори Путин веднага.

„Западът трябва да се подготви за дълъг маратон по отношение на санкциите“, посочва още Лангхамер.