Ако изборите за парламент бяха днес, ГЕРБ щеше да вземе 26,1 на сто от гласовете, а "Продължаваме промяната" - 16,8 на сто.

За третата позиция силите на ДПС и "Възраждане" са изравнени.

"Български възход" и ИТН са над бариерата от 4 на сто за влизане в НС, но с не много.

Прагът от реални гласове за влизане в НС ще е рекордно нисък. И следващият парламент ще е силно фрагментиран.

Това сочат данните от национално представителното изследване на агенция ЕСТАТ. То е осъществено чрез пряко лично интервю на таблети сред 1005 пълнолетни български граждани, подбрани по пол, възраст и тип населено място. Извършено е от 10 до 17 септември със собствено финансиране. 

Източник ЕСТАТ

Това е процентното разпределение сред анкетираните, които заявяват, че ще гласуват - или в извадката това са 662 души.

В подредбата на политическите сили пълна яснота има единствено по отношение на първото място на ГЕРБ. Втората позиция на „Продължаваме промяната“ (ПП), според данните, също изглежда сигурна, но загуба на подкрепа за тази сила в последните дни на кампанията, както и скрит вот или прилив към „Възраждане“, могат да доведат до разместване, отбелязват авторите на изследването.

Процентите за ДПС също не отчитат нагласите сред избирателите извън страната, откъдето идва немалка част от гласуващите за движението.

Предстоящите избори попадат в изключително негативен събитиен контекст, което формира усещането, че от вота зависи малко или нищо. Това е един от изводите на социологическото проучване. 

Изследването показва, че следващият парламент ще е силно фрагментиран, независимо дали ще се състои от 6, 7 или 8 партии. Опонентите на ГЕРБ от предходното редовно управление ще бъдат далеч от мнозинство, а за партията на Бойко Борисов, дори като първа сила, ще е много трудно да намери приемливи партньори за съставяне на кабинет, отбелязват от агенцията.

Посланията на политическите сили са слаби, а кампанията е вяла и като следствие избирателите ще гласуват не за най-добрата, а за най-малко лошата алтернатива, сочат още данните от изследването. Според агенцията това неминуемо ще се отрази на активността, която и без това бележи отрицателен тренд – от 50 на сто през април, миналата година, до 40 на сто през ноември.

Данните дават основание да се очаква активност в рамките на 2,2 – 2,5 милиона избиратели, което прави между 33% и 38% от всички, имащи право на глас, включително гласуващите в чужбина. 

Прагът за влизане в парламента също ще бъде рекордно нисък – между 90 и 100 хиляди гласа. Най-високо участие се очаква от хората на възраст между 50 и 60 години, завършилите университет, мениджърите и в населените места, различни от София. 

70% от избирателите твърдо са решили кого да подкрепят. Техният дял е значително над средния сред хората над 50 години, работещите, пенсионерите и столичаните. Малко над една четвърт още не са направили избора си, но вероятността повечето от тях изобщо да гласуват, както и да концентрират вота си предимно в една политическа сила, е само теоретична, смятат от агенцията.