Днес френският президент Еманюел Макрон произнесе програмна реч за Европа в Европейския парламент в началото на втория си петгодишен мандат в Елисейския дворец. Защо тя е важна и за България в неизбежния контекст на войната в Украйна?

Макрон каза три важни неща: че бъдещ мир не може да има при унижение и изключване на Русия; че ЕС трябва да създаде свое външно политическо пространство (Европейска политическа общност), в което да влезе Украйна и че съюзът се нуждае от промяна на договорите си, за да може да решава по-бързо, особено в ситуация на война.

Международните медии отбелязват, че Макрон е от малкото държавни лидери, които все още си говорят с Владимир Путин. Това обаче не означава, че със забележката за Русия френският президент предлага компромисна позиция. Тя показва, че щом Париж зове да не се унижава държавата агресор, той априори не допуска нейна победа. Няма как да унижиш победител.

Макрон подчерта и че ЕС трябва "да се бори с безнаказаността за неописуемите престъпления, извършени от Русия в Украйна" и че дългът на Европа е да бъде на страната на Украйна, за да "постигне прекратяване на огъня и да изгради мир". 

Френският държавен глава показа и че държавата му е научила уроците от двете световни войни - унижението на победените след Първата беше причината за реваншизма им и за Втората. Днешният ЕС се изгради върху помирението на победители и победени, на Франция и Германия.

И най-сетне, Макрон призова свободният свят да не унижава Русия, а не нейното ръководство. Русия не е Путин и Путин не е Русия.

Идеята за Европейско политическо пространство не е нова, нито е оригинална. Тя изглежда като по-амбициозен римейк на Източното партньорство от 2013 г., което беше в основата на първата руска агресия срещу Украйна с анексията на Крим и подкрепата на самообявилите си сепаратистки "народни републики" в Донбас. Путин реагира така остро, защото (както и сега) прецени, че Западът навлиза в неприкосновената руска зона на влияние. 

За държавите членки като България идеята на Макрон е интересна като опит за изграждане на външна периферия на ЕС - за такива които споделят ценностите и принципите му и са вероятни бъдещи членове. Какво би попречило един ден тази периферия да бъде предложена и на неохотните членки на ЕС, които смятат, че националните им интереси влизат в противоречие с европейските. Те биха били асоциирани, но без всички членски права и задължения.

В този контекст поредното френско настояване на промени в европейския договор е още по-красноречиво - очевидно Европа не може да решава бързо и ефективно в сегашния си състав от 27 държави. Това би било възможно в рамките на по-малко ядро, които например нямат колебания за това какво е завоевателна война и какво е "специална операция".

В този смисъл тази реч е "червена лампа", която трябва да светне за всички българи, за които пълноправното европейско членство е важно. Франция отдавна, при ред президенти говори, че ако искаме по-дълбок Европейски съюз, той не може да бъде толкова широк.