Законът не въвежда изискване блоковата сделка да бъде сключена по пазарна цена на акциите, следователно - цената, на която са били сключени инкриминираните блокови продажби на акции на „Софарма” АД, не представлява условие, което оказва влияние върху размера на печалбата.

Това е категоричният извод на състав на Върховния касационен съд - председател Жанина Начева и членове Бисер Троянов и Петя Шишкова, по делото срещу Огнян Донев и Борис Борисов. 

"Стъпвайки на правилника на Борсата... Софийският апелативен съд е отбелязал,... че блоковите сделки представляват предварително уговорени извън борсови сделки за големи количества акции (с обем минимум от 5 % от общия брой акции в капитала на емитента); те могат да бъдат двустранно договаряни между членовете извън пода на „Българска фондова борса – София” АД и извън часовете за борсова търговия; цените на блоковите сделки не се отразяват в индексите на Борсата и не участват в представителната борсова цена..."

Това пише в мотивите си ВКС, който остави в сила оправдателната присъда на Донев и Борисов, произнесена и на двете предишни инстанции.

Спорът се водеше именно около т. нар. блокови сделки, при които юридически лица се договарят и вършат търговия извън борсата.

Двамата бяха обвиняеми и подсъдими за данъчни престъпления по повод 7 конкретни сделки с акции на „Софарма“ и в различни конфигурации между фирмите „Елфарма“, „Телсо“ АД, „Софстрой“, „София“ АД, „Телекомплект“ АД и „Финансово консултантска компания“ АД отпреди повече от 15 години.

Прокурорът - както отбелязва и ВКС, твърдеше, че намира за безспорно установено, че акциите по блоковите сделки имат пазарна цена, различна от продажната, която може да бъде определена по реда на данъчното законодателство. Така през цялото дело държавното обвинение на практика твърдеше, че е трябвало фирмите, които са се договорили помежду си и са си обменили акциите срещу 1 лв. на бройка да го направят при цени по около 9 лв. (макар, че няма подобна блокова продажба на акции на "Софарма" за еквивалент и да се получи каквато и да е ориентировъчна цена, б.а.). И съответно - както твърдеше прокуратурата, финансовият резултат е следвало да бъде преобразуван за нуждите на данъчното облагане, т.е. - да се плати данък печалба върху оставащите хипотетични 8 лв., на акция.

Дори по време на делото самият Огнян Донев пресметна "хипотезата" на прокуратурата и обяви, че - ако можеше да вземе 450 млн. лв. за тези акции, щеше да го направи и с удоволствие да им плати 10% данък печалба.

МФ, което също бе граждански ищец, претендирайки суми от над 62 млн. лв. от Донев и 7,5 млн. от Борисов, изтъкваше, че САС "неправилно е оценявал част от съвкупността от доказателства... и не е изследвал в пълнота събраните писмени доказателства и свидетелски показания".

ВКС обръща внимание в решението си по повод протестиращите срещу оправдателната присъда прокуратура и МФ (ръководено по онова време от Владислав Горанов), които твърдят, че въззивният съд не е извършил анализ и оценка на доказателствата, че...

"... Липсва необходимата конкретика кои са доказателствата, които въззивният съд е пропуснал."

Нещо повече: в протеста си пред ВКС прокурорът опитал да допише обвинението - чрез въвеждане на нови факти, относими към инкриминираните деяния на подсъдимите – те да определят пазарната цена на акциите по блоковите сделки по процедура, предвидена в две наредби.

През цялото време адвокатите Даниела Доковска и Ина Лулчева твърдяха, че деянията са изцяло несъставомерни.

На практика ВКС приема същото, казано най-просто: че изобщо няма нужда да коментира ролята на двамата субекти, след като няма деяние, което да представлява престъпление:

"Липсва необходимост да се излагат съображения и във връзка с довода относно субективната страна на престъплението по чл. 255 НК. Този въпрос поначало престава да стои, когато съдът приеме, че деянието не покрива признаците на престъплението в обективно отношение, както е в разглеждания случай."

Решението на ВКС не подлежи на обжалване.

След над 10 г. години досъдебно производство и последвала съдебна сага, на 8 февруари 2019 г. Донев и Борисов бяха оправдани от Софийския градски съд, а на 26 март 2021 г. и от САС.

Първите действия на прокуратурата и следствието, водено тогава от небезизвестния Петъо Еврото, срещ Донев датират от 2011 г. - след като той купи вестниците "Труд" и "24 часа" от германската групировка ВАЦ.

Ето и прессъобщението от съда днес:

След окончателно решение на ВКС Огнян Донев и Борис Борисов са оправдани по обвинението за избягване на установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери

С Решение № 60142/26.09.2022 г. по наказателно дело № 557/2021 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението от 26.03.2021 г. на Софийския апелативен съд (САС) по в.н.о.х.д. № 71/2020 г. Решението не подлежи на обжалване.

Делото е образувано по протест и жалба от гражданския ищец – министъра на финансите като представляващ държавата, срещу решението на САС, с което е потвърдена оправдателната присъда от 08.02.2019 г. на Софийския градски съд (СГС). С нея Огнян Донев е признат за невинен по обвинението да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения на „Елфарма“ АД в особено големи размери чрез затаяване на истина в годишната данъчна декларация по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), като не е декларирал увеличение на годишния финансов резултат. Борис Борисов е признат за невинен в това да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения на „Телсо“ АД в особено големи размери чрез затаяване на истина в годишната данъчна декларация по ЗКПО – намаление на годишния финансов резултат от сделки, извършени на регулирания български борсов пазар, които в действителност са извършени на нерегулирания пазар, и затаил истина, като не декларирал увеличение на годишния финансов резултат. Отхвърлени са гражданските искове от министъра на финансите срещу Огнян Донев за причинени имуществени вреди в размер на 62 779 725 лв. и срещу Борис Борисов – за 7 483 105,19 лв.

Тричленният състав на ВКС приема за неоснователни протеста и жалбата на гражданския ищец. Според върховните съдии въззивният съд ефективно е проучил естеството на сделката. Достатъчно подробно е изяснил условията, при които тя се определя като блокова, за да прецени тяхната съпоставимост с условията, при които се сключват сделки на регулирания борсов пазар, а оттам и да провери налице ли е случай на отклонение от данъчно облагане, пораждащ задължение за подсъдимите да се увеличи финансовият резултат за данъчни цели със сумите от сключените блокови продажби, към които действащите разпоредби от ЗКПО са били отнесени, по пазарна цена на акциите на „Софарма“ АД (борсовата цена). Стъпвайки на правилника на Борсата и изработените правила в приложение към него Софийският апелативен съд е отбелязал, че блоковите сделки представляват предварително уговорени извънборсово сделки за големи количества акции (с обем минимум от 5% от общия брой акции в капитала на емитента); те могат да бъдат двустранно договаряни между членовете извън пода на „Българска фондова борса – София“ АД и извън часовете за борсова търговия; цените на блоковите сделки не се отразяват в индексите на Борсата и не участват в представителната борсова цена; не са гарантирани от Гаранционния ѝ фонд; блоковата сделка се третира като борсова сделка, след като бъде обявена на Борсата. Подчертал е в мотивите и изрично предвиденото в правилата, че блоковата сделка се сключва на основание писмен договор между купувача и продавача, няма ограничения към нейната цена и при договарянето ѝ членовете на „Българска фондова борса – София“ АД се водят от принципа за постигане на справедлива цена.

Според съдебния състав на ВКС съобразявайки тези изисквания Софийският апелативен съд законосъобразно е достигнал до заключението, че при съществуващия правен регламент блоковата сделка по продажба на акции няма пазарния характер, какъвто имат сделките на фондовата борса в страната. Блоковата продажба на акции, чиито условия се договарят пряко от страните, е непазарна сделка. Нейната цена е непазарна, тъй като не се формира на пазарен принцип (на принципа на търсенето и предлагането). Тя не влияе при определянето на пазарната цена на акциите на регулирания борсов пазар. Изискването за справедлива цена засяга единствено страните по сделката, каквото законосъобразно разбиране е застъпил САС в решението.

В мотивите на ВКС се казва: „След като законът не въвежда като изрично изискване блоковата сделка да бъде сключена по пазарна цена на акциите, цената, на която са били сключени инкриминираните по делото блокови продажби на акции на „Софарма“ АД, не представлява условие, което оказва влияние върху размера на печалбата съобразно материално правните предпоставки на чл. 13 ЗКПО (отм.) или условие, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане според предвиденото в чл. 14, ал. 1 от ЗКПО (отм.) и чл. 16, ал. 1 ЗКПО. При това положение Софийският апелативен съд не е имал и основание да приеме, че финансовият резултат от блоковите сделки, отразяващ действителна цена, е бил насочен към отклонение от правилата за облагане с корпоративен данък, поради което всеки от подсъдимите е бил длъжен да го преобразува за данъчни цели чрез увеличение на приходите, произтичащи от сключените сделки с акции на „Софарма“ АД.“.

Жалбата на гражданския ищец също е неоснователна, констатират върховните съдии. Въззивният съд, осъществявайки проверката на първоинстанционния съдебен акт е достигнал до заключението, че подсъдимите не са извършили деянията, предмет на обвинение. При това положение законосъобразно е потвърдил присъдата на СГС и в гражданската ѝ част, с която предявените от министъра на финансите граждански искове за причинени имуществени вреди са отхвърлени.