Гърция практически фалира през 2012 г., когато преструктурира външния си дълг, подписвайки споразумения за кредитиране от международните кредитори, известни като "Тройката" (Европейската комисия, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд). Въпреки че думата „фалит“ така и не бе спомената официално, самото преструктуриране на дълга, включващо редукция на задълженията, представлява кредитното събитие неплатежоспособност. На практика гръцките власти успяха да постигнат намаления на плащанията си, да променят структурата на кредиторите си и не на последно място по значение – да получат важен източник на финансиране в лицето на Тройката.

През следващите години гръцкото правителство предприе редица мерки по съкращаване на бюджетните разходи, като и непрекъснато обещаваше да предприеме структурни реформи. Предварително очакваните реформи така и не бяха изпълнени, а правителството полагаше минимални усилия, гарантиращи получаване на нови помощи от страна на кредиторите.

В общи линии Гърция успя в максимална степен да се възползва от ситуацията преди години, когато стремежът за запазване на целостта на еврозоната беше основен приоритет на европейските лидери дори с цената на повече компромиси.

Ситуацията днес

Новите избори в Гърция се очертава да променят политическото статукво, извеждайки на власт крайно лявата партия СИРИЗА, която обещава с идването си на власт да се откаже от договореностите с кредиторите и да прекрати политиката по съкращаване на разходите.

Без да навлизаме в юридическите аспекти от евентуално нарушаване на договореностите с кредиторите, интерес представлява какви биха били икономическите перспективи пред Гърция при подобни действия от нейна страна

Нарушаването на договореностите с Тройката ще прекрати възможностите за получаване на ново финансиране от тях, като в същото време ще затвори и достъпа на страната до международните капиталови пазари. По този начин страната се изправя пред практическа невъзможност да продължава да изплаща своите задължения в евро и ще бъде принудена по-късно през годината да се върне обратно към собствена валута.

Подобна маневра несъмнено би довела до незабавен натиск към обезценка на новата местна валута, поява на силна инфлация и най-вероятно въвеждане на капиталови ограничения в страната като опит за предотвратяване на бягството на капитали от страната в чуждестранна валута. Всичко това би допълнително влошило икономическата ситуация в страната и би направило невъзможно желанието на новите управляващи да премахнат наложените бюджетни ограничения.

Този изход от ситуацията би бил неблагоприятен за частните кредитори на Гърция, но техният дял в общия дълг е сравнително малък. Загуби биха понесли и от Тройката, но ефектът за Гърция би бил много по-голям.

Политическата програма на бъдещето ляво правителство и евентуалното скъсване с еврото по-скоро представлява опит за постигане на облекчаване на наложените от официалните кредитори рестрикции и програма за структурни реформи.

Гръцкият блъф е опит за поредно сплашване на европейските институции и тест за единството на еврозоната и стабилността на европейската валута. Този път обаче реалността може да се окаже по-различна от тази през пролетта на 2012 година, когато беше поставено под въпрос бъдещето на еврозоната.

Днес дори от Германия не правят опити да прикрият факта, че са разработили план при евентуалното излизане на Гърция от Еврозоната. От друга страна, през последните години гръцките политици придобиха известност с това, че обещанията по време на изборите нямат нищо общо с предприеманите в последствие действия.

Съществуват и мнения, че този път компромис от Тройката няма да има, като целта е Гърция да послужи като пример за назидание на други държави, в които започват да се появяват настроения, подобни на гръцките. Щетите за Европа от евентуалния изход на Гърция изглеждат пресметнати.

Не бива да се пропуска и обстоятелството, че към края на януари се очаква ЕЦБ да вземе решение за предприемане на политика по изкупуване на държавни ценни книжа от държавите от еврозоната, политика подобна на тази, изпълнена от Федералния резерв на САЩ през последните години. Тези намерения обаче могат да бъдат осуетени от Гърция. В същото време евентуално решение от страна на ЕЦБ да стартира политика по изкупуване на държавни ценни книжа, би било сигнал за това, че не смята, че Гърция ще излезе от Еврозоната.

Може ли в тази ситуация и новото правителство и Тройката да излязат като победители? Вероятно това ще бъде крайният ефект – Гърция ще получи известно облекчаване на поетите ангажименти, най-вече свързани с бюджетните ограничения, но ще остане в еврозоната и ще продължава да ползва нови траншове от своите официални кредитори.