"Самтаймс люн, самтаймс уин". Тази крилата фраза на Христо Стоичков като да не е приложима, що се отнася до Българската социалистическа партия. Губещи на парламентарния вот от 2 октомври има, и БСП определено е сред тях. Водената от Корнелия Нинова формация продължава да копае изборното дъно, като очевидно не може да се измъкне от спиралата от загуби, в която влезе миналата година. Към тази сутрин левицата вече е пета политическа сила. Лидерката все още не е коментирала резултата, ще направи това по-късно днес (според анонса на пресцентъра на "Позитано" 20).

От милион...

При 99,91% обработени протоколи БСП получава 9,30% на сто от гласовете, което се равнява на 232 839 гласа.

На парламентарните избори през ноември 2021 г. социалистите получиха 267 817 гласа, или 10,21% и така спечелиха 26 депутатски места.

Малко по-рано, през юли, левицата можеше да се похвали с 365 695 избиратели - или 13,39 на сто подкрепа, както и с 36 народни представители.

А още по-рано, на вота през април, социалистите спечелиха подкрепата на 480 146 души - или 15,01% от гласовете и излъчиха 43-ма народни представители.

С други думи, за изминалата година на четири последователни избора за Народно събрание, левицата е успяла да стопи подкрепата за себе си с близо 250 000 гласа.

Пикът на социалистите е в мандата на Нинова като лидер е 2017 г., когато партията печели 27,93% подкрепа и е втора политическа сила - опозиция на ГЕРБ в парламента. Тогава тази подкрепа се равнява на 955 490 гласа - или близо милион.

Оставка?

От БСП отказаха да коментират в нощта на изборите резултатите, в т.ч. своите. Левицата традиционно "протака" с обяснението, че ръководството тепърва ще анализира, ще взима решения, ще събира пленума и пр.

Миналата година, заради видимите изборни падения, Нинова първо отказа да подаде оставка - с мотива, че се задават нови избори и партията не може да бъде оставена с временно ръководство в този момент. След ноември обаче се видя принудена да декларира такава. Последва конгрес, на който срещу нея за лидерския пост се изправи депутатът Крум Зарков, сега служебен министър на правосъдието. Конгресът, според устава на партията, само трябваше да "констатира" подадената оставка, тоест формално да зачете волезаявлението на лидерката да сдаде поста и да се пристъпи към избор на неин наследник. Но..., както е известно, това не се случи така. На сочения като "дирижиран" конгрес оставката на Нинова не само не бе "констатирана", но и лидерката бе издигната в култ от делегатите. В замяна, тя даде заявка, че чрез упражняването на власт ще вдигне на крака изборните резултати.

В последствие вицепремиерката и министър на икономиката и индустрията се отблагодари на партийните кадри, особено на тези от Националния съвет, като една много голяма част от тях намериха професионална реализация в министерствата и в държавните структури, подопечни на ведомствата, които БСП получи като част от коалиционното управление.

А като виновници за лошите резултати Нинова посочи машинният во (за който левицата настояваше в редица парламенти), президентът Ръмен Радев, който "бабува" за появата на "Продължаваме промяната", и самата ПП, с която левицата в последствие влезе в едно управление.