Стандартът за данни и зареждане USB вече е практически универсален - особено след като стана ясно, че и Apple ще трябва да съобразят следващия си iPhone с него. Същевременно обаче при пазаруване потребителите имат безкрайни опции от стандарти.

Причината са разработените термини през предишните десетилетия, дело на Форума за имплементация на USB (USB-IF), организацията, която дефинира детайлите на стандарта.

В момента реалният физически конектор, който се ползва основно, е един - USB-C. Но реалните възможности на конектора могат да бъда всякакви.

Например не всеки USB-C кабел е способен да прекарва данни - някои, колкото и да е странно, служат само за зареждане, обикновено тези, които идват с най-евтината електроника по AliExpress.

Има и разнообразие от имена и цифри за дефиниране на това колко бързи са кабелите. Старият USB 2.0 стандарт например дълги години бе наричан HighSpeed USB, защото е HighSpeed в сравнение с вече забравения USB 1.0. А USB 3, което в момента е най-масово, носеше още по-глупавия маркетингов етикет SuperSpeed. Налице е и USB 4, на който му бяха спестени подобни прякори.

Вместо това USB-IF ще препоръча на производителите да ползват конкретна скорост на данни, без да упоменава версията на стандарта или маркетинговите наименования, а само реалната скорост. Например USB 3 ще е “USB 10Gbps”, т.е. кабел, допускащ скорост на пренос до 19 гигабита в секунда, USB 4 - "“USB 40Gbps”, и тн.

Сертифицираните от тях кабели ще трябва да упоменават и ватажът, с който могат максимално да зареждат устройствата ни.

Ключовата дума тук обаче е "препоръча" - USB-IF не е регулатор, защото USB стандартът е отворен и всеки може да го произвежда по каквито стандарти иска, както и да го рекламира с какъвто термин или прякор пожелае.