Водещият коментар в новия брой на авторитетния германски вeстник „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (FAZ) е написан от българския премиер Кирил Петков. 

"Важно е ЕС да остане единен. Да се е поучил от грешките си от началото на пандемията и да не позволи големите държави да пренебрегнат малките заради собствения си интерес."

За това зове премиерът дни преди Германия да трябва да реши как да постъпи с условията, поставени от „Газпром“, и да приеме или да откаже плащането на газ в рубли.

Войната в Украйна няма само военни измерения, тя ни поставя и пред екзистенциални решения. Между зависимост и суверенитет, между дългосрочна сигурност и краткосрочна стабилност, между либерална демокрация и национализъм, започва коментара си Петков.

"България бе изправена пред тези избори през последните седмици", признава той.

Според премиера правителството добре е съзнавало пред какво се изправя, когато е отказало да приеме своеволните промени в договора с „Газпром“ и е предпочело спиране на доставките. 

Според неговия анализ Путин е заложил троен ефект в изнудването си на България и Полша. Първо – дестабилизация.

"Путин иска да покаже, че може да дестабилизира едно европейско правителство – най-вече такова, което показва нулева толерантност към корупцията. Както в много други държави, и в България корупцията е предпочитаният начин на Русия да влияе върху политиката“, пише Петков.

На второ място Путин се надява да може да смени правителството с ново, което да е проруско, анализира Петков. И на трето място по този начин Кремъл се надява да посее раздори и напрежение в ЕС, като се прицели нарочно към България и Полша.

Ако спре газа за тези две членки и уплаши така Германия и останалите, това не би ли бил добър начин за Путин да покаже, че има европейски членки с различно качество, пита Петков.

В анализа си той обяснява и последвалите действия на българското правителство, което успя бързо да договори втечнен газ от САЩ и повишен обем на газ от Азербайджан.

Възпитаникът на Харвард изрично уточнява, че има времена и кризи като сегашната, които поставят пазарните интереси на заден план и напред излизат стратегическите интереси на държавата. 

Той предупреждава и ЕС да не оставя само на приказки лоялността, като посочва, че не бива газовите доставки да зависят само от двустранните споразумения, а ЕС трябва да купи голямо количество газ и така да осигури стабилност за всички членки. Освен това е нужен и координран достъп на всички до терминалите за втечнен газ.

„Един генерал от Първата световна война бе казал, че по време на криза истинските герои са тези, които решават практическите проблеми. Това ни предстои и на нас – да доставим достатъчно газ за зимата на Украйна, да преодолеем енергийната зависимост на България, да помогнем на Словакия да се откъсне от руския нефт и т.н.

Ако сега намерим механизъм, с който можем да изравним разликата между пазарните цени на газа и газа на „Газпром“, ще помогнем на онези общества, които са най-силно зависими от Русия, да устоят и да се запазят. Така и ще покажем на Путин, че е безсмислено да атакува по някакъв начин по-малките държави, защото всеки опит за дестабилизация ще бъде отблъскван с общи усилия. И ако страната с най-голяма зависимост от Русия и с годишно потребление на само 3 милиарда кубически метра газ, успее да се откъсне бързо от доставките му, то това ще е един успешен тест за всички в ЕС. Аз вярвам, че ще издържим този тест“, завършва анализа си Кирил Петков.