Може ли Владимир Путин да признае: Загубихме тази война? 

Не може. Но какво става, ако Русия продължава да не я печели?

Това е големият въпрос в момента. 

Руският президент и най-близкото му политическо обкръжение изоставиха важна част от реториката, с която започнаха нахлуването в Украйна на 24 февруари т.г.

Вече никой от тях не говори за "денацификация" и за "демилитаризация" на съседната за Русия страна. Нито външният министър Сергей Лавров, нито говорителката му Мария Захарова, нито президентският прессекретар Дмитрий Песков, нито зам.-председателят на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев.

Както справедливо отчитат украинското държавно ръководство и медии, Москва е снижила целите си от стратегически на оперативно-тактически, след като това, което самата тя определи като "първа фаза" на "специалната операция", не успя.

Провали се планът за светкавична война на три фронта, която да даде на Путин пълен контрол върху Украйна за няколко дни и да му позволи да смени правителството в Киев с марионетно проруско.

Руските войски претърпяха поражение на север - край Киев, Чернигов и Суми и бяха принудени да се изтеглят оттам, съсредоточавайки всичките си останали сили и средства в Донбас.

Путин и генералите му днес предпочитат да говорят за "първопричината" за започнатата от тях война - да защитят етническите руснаци в Източна Украйна от това, което в кремълския понятиен апарат е украински "нацизъм" и да разширят териториите на признатите само от Москва Донецка и Луганска народни републики до административните граници на съответни украински области. 

Появи се и нова цел - сухопътен коридор в Южна Украйна, до окупирания през 2014 г. Крим, Молдова и Приднестровието, който включва Херсонска, Николаевска и Одеска област и оставя Украйна без излаз на море. 

Но и изпълнението на тази нова задача започва да буксува. Военните и мобилизираните цивилни в Донбас не успяха да донесат на Путин победа за Деня на победата 9 май. Президентската реч на Червения площад беше далече от триумфална, а по-скоро оправдателна, защитна и пълна с омръзнали клишета. 

Путин е изправен пред наближаваща опасност - да бъде принуден да изтегли войските от Украйна поради неприемливите загуби и щети за икономиката от санкциите или да затъне в дълъг и изтощителен позиционен конфликт като този в Афганистан през 80-те години на миналия век, от който Русия един ден да трябва да се измъква с наведена глава. При това не е изключено Украйна да отвоюва обратно окупираните сега от Русия територии - слагайки край на реваншистката политика на руския лидер от 2008 г. насам.

Международната изолация на Русия се увеличава с всеки изминал ден - с всички икономически и политически последствия от това. Загубите в жива сила приближават 30 000 души за по-малко от три месеца, ако вярваме на сводките на украинския генерален щаб. Дори те да са двойно надписани, пак се равняват на целите руски загуби за 10 години война в Афганистан (близо 15 000 души).

Путин започна войната с ясно заявеното намерение да не позволи на НАТО да се приближава повече до руските граници. Постигна обаче точно обратното - неутралната Финландия, която има 1 300-километрова граница с Русия, подаде молба за членство в алианса. Ден след нея същото направи и неутралната от Наполеоновите войни насам Швеция. 

Руският президент нямаше кой знае какво да каже, освен че двете скандинавски страни не представляват пряка заплаха за Русия, но че тя ще вземе ответни мерки, ако на тяхна територия НАТО разположи други освен техните сили и военна инфраструктура. Преведена на разговорен език, реакцията е на безсилие - това е положението, какво да направим?

Между другото, армиите на Швеция и Финландия, едни от най-модерно въоръжените в Европа, с встъпването на страните в алианса стават натовски сили. И двете страни имат развити отбранителни индустрии и произвеждат едни от най-качествените в света конвенционални оръжия от бронетранспортьори (колесни и верижни), през артилерия до изтребители. Т.е. освен на бойното поле, Русия търпи поражения и на дипломатическото и на геостратегическото.

И първите признаци на обществено недоволство от това вече пробиват дебелия похлупак на цензурата, репресиите и пропагандата в необятната руска страна. 

Снощи се стигна дотам, че уважаваният руски военен анализатор и генерал от резерва Михаил Ходорьонок да каже в едно от най-гледаните коментарни предавания по държавната телевизия, че “ситуацията за нас е ясно, че ще се влошава...ние сме в пълна геополитическа изолация...положението не е нормално". 

Въпреки настоятелните опити на водещата Олга Скабеева да опонира, че Русия имала още подкрепата на Китай и Индия, Ходорьонок отговори, че дори тя "не е безусловна" и че срещу Русия има фронт от 42 държави. 

Вижте подробностите от нетипичния епизод за контролираните изкъсо руски медии:

Ако беше само този изолиран случай, с мед да го полееш, но днес британският "Гардиън", вестник с неопетнена репутация за коректност, констатира, че в руското общество расте критичността към воденето на войната. 

Руските войски днес не успяват да напреднат в Донецка и В Луганска област, където срещат яростна съпротива от украинските сили. Затова пък загубиха завзетата от тях част на Харковска област, малко по на север, където украинската териториална отбрана (това не е редовна армия, а сила, формирана главно от мобилизирани местни цивилни) ги изтласка обратно на руска територия, отбелязвайки вчера "малка, но символна победа" според коментара на АП. 

Да, руските войски най-сетне превзеха Мариупол, но това им костваше почти тримесечна обсада, в която 1 000 местни бойци държаха "заковани" край азовското пристанище една пета от руските сили в Украйна.

Русия загуби голяма част от въоръженията си, включително флагмана на Черноморския си флот "Москва" и още 12 бойни кораба, много бронетехника, самолети и вертолети, изчерпва запасите си от високоточните крилати ракети, а компоненти за производството на нови липсват поради международните санкции. 

В резултат на това тя е принудена за използва обикновена артилерия, причинявайки огромни материални щети на гражданската инфраструктура и цивилни жертви - фактор, който допълнително утежнява и без това нерадостното ѝ международно положение. 

Варварският обстрел на украински градове и села компенсира неуспеха на руските сили да напредват по фронтовите линии благодарение на увеличаващите се доставки на модерно тежко натовско въоръжение за Украйна. То ѝ позволи на редица места да отблъсне противника и да мине в контранастъпление.

Британските "Таймс" и "Гардиън" днес пишат, че положението по украинските фронтове е толкова лошо за руснаците, че техният президент е принуден да се намесва на оперативно-тактическо ниво и да взема решения за ниво полковник или бригаден генерал.

Путин спешно се нуждае от някаква победа, защото времето работи против Русия и за Украйна. Какви са вариантите му?

Единият, високорисков, е да търси бърз обрат с неизползвани досега средства - например тактическо ядрено оръжие. Вчера руският президент повтори известната кремълска опорка, че руските войски са открили доказателства за западни лаборатории за биологични оръжия в завзетите от тях украински територии. Дали Москва не търси оправдание да прибегне до неконвенционални оръжия?

Другият вариант е Путин да води дълга конвенционална позиционна война на изтощение, обезкървявайки Украйна и заграбвайки колкото може повече нейна територия с цел да я принуди да преговаря и да приеме поне част от условията му.

В нито един от случаите прогнозата за Русия не е добра. Защото и в двата международната солидарност с Киев ще се засилва и отговорът на руската агресия ще става все по-твърд. Но Путин няма път назад. Да отстъпи сега, означава да се самоубие - и то, може би, не само политически.  

Не е изключено да излезе вярна прогнозата на американски генерал от началото на войната, че все един ден НАТО ще трябва да установи зона, забранена за полети над свободната част от Украйна.

Украинците ясно заявиха, че тяхната цел не е нито повече, нито по-малко от това да изгонят нашествениците и да си върнат всички територии, завзети от Русия. Каква ще бъде развръзката зависи в голяма степен от колективния Запад - ще остави ли той приемлив за Путин начин да отстъпи?

Наскоро американският президент Джо Байдън изрази тревога, че оставеният без изход Путин може да предприеме отчаяни действия. За това, че "ранен Путин" може да стане по-опасен, говорѝ и литовският външен министър Габриелюс Ландсбергис. 

Войната изглежда навлиза във фаза, характеризираща се с висока степен на неопределеност. Вероятно моментът е подходящ за разгърнем "Изкуството на войната" от Сун Дзъ, в чиято седма глава, "Маньовър", пише:

"Не притискай противник, изпаднал в безизходица. 

Ту Ю: Принц Фу Чай каза: Когато са в безизходица, дивите зверове се бият отчаяно. Колко по-вярно е това за хората! Ако знаят, че нямат изход, те ще се бият до смърт".