ГЕРБ продължава да мълчи вече втори ден след парламентарния вот. В изборната нощ имаше само кратък, но поучителен афоризъм от Томислав Дончев. Но лидерът Бойко Борисов мълчи. Нещо нетипично за него. 

Обяснението, че се чака ЦИК официално да обяви изборните резултати е доста забавно и слабо достоверно и то за партия, която играе тази игра отдавна. А и около резултатите нямаше особени въпросителни още в изборната нощ. Нито изненади. Освен, че потенциално ГЕРБ има един партньор по-малко, след като аморфната партия на Слави Трифонов  не успя да влезе в НС. Но и това беше по-скоро предизвестено.

Мълчанието сега оставя неприятно усещане – някъде нещо се наглася прикрито, зад кулисите.

Иначе, ако си победител – вярно с наполовина по-малко от предричаните 9-10 на сто преднина пред ПП, вероятно си подготвен и си обмислял вариантите какво ще правиш. Още повече ако преди това сериозно си се постарал да свалиш предишното правителство, да предизвикаш предсрочни избори с предполагаемата цел – връщане на власт.

В мълчанието, което заради ситуацията сега е още по-нагнетяващо, има подчертаното пренебрежение към българите.  Но то изглежда е планирано, за да протече предварителна подготовка от разни говорители на общественото мнение, които да подгреят сцената.

В медийната среда има напористо говорене от избрани експерти, чиято теза е една и се доближава до представата за класическа опорна точка – трябва да има задължително евроатлантическо правителство – в което да участват ДБ и ПП, но най-вече „Демократична България“. Отказ означало, че оттам искат да провалят надеждата да има кабинет, повече стабилност, да не се ходи постоянно на избори в тези трудни времена…И следва изваждане веднага на отговорността, даже вината. Тя кой знае как не е на първата политическа сила, спечелила изборите, а на партии, които бяха свалени от нея и които сега имат дързостта да обявяват, че не искат да влизат в коалиционни отношения с нея. Внушението е ясно. Натискът, маскиран като "хората искат", също. Може и това да е увертюра, за да се поднесе някаква напудрена "консенсусна" формула, която поне привидно да изглежда по-приемлива за онези, които сега категорично отказват на ГЕРБ. И ако не приемат, да има виновник за посочване.

Е, има и вариант, че Борисов мълчи, за да поднесе ефектна бомба като обяви, че се отказва от лидерството в партията си и слиза от политическата сцена. И така да отвори врата за възможността за преговори с партии, които отдавна са заявили позициите си към него. Това, разбира се, е само шега на авторката на текста – леко безвкусна при това. Нито ГЕРБ, нито България могат да бъдат лишавани от експертизата на „най-добрия и  разумен политик“ (по самия Борисов), нали? Т.е. ГЕРБ иска правителство, без отстъпки и по нейните правила, но ако това не се случи, отговорността ще е нечия друга. Така излиза.

Може би това мълчание, придружавано с набиването на правилните тези, подготвя постепенно и вариант, при който се отива към опит за кабинет с третия мандат (доколкото първият не изглежда обнадеждаващ, освен ако „Възраждане“ не влезе в ролята като „златен пръст“, което също не е невъзможно). В този сценарий президентът Румен Радев подходящо дава мандата на „Български възход“ (в цялата работа има още един плюс за него – вижда Корнелия Нинова един път по-малко). И след това се разиграва някаква доста разтеглива формула за експертност, „служебен кабинет“ в комбинация с действащ парламент, национално съгласие или както дойде, в която да се търси участие или подкрепа и на партиите, които сега не искат пряко да играят с ГЕРБ. В сметките може да се включи и БСП...

Янев още в изборната нощ изгря като „консенсусна“ фигура, която е съгласна на всичко, само мир да има. Той роди и вече екстравагантно предложение пред БНР, че трябвало да се търси асиметрично решение, като едно такова асиметрично решение можело по думите му да бъде правителство на "супермалцинството".

"Приемете, че може да са две партии с общо 50 депутати, но подкрепени от други партии с коалиционно споразумение, които не участват пряко в изпълнителната власт, но подкрепят в парламента. Всичко е възможно. Разберете, че опциите са доста по-големи от това, което виждаме", даде той още разяснения.

Да не забравяме и че Янев е евроатлантик сега, но от онези по-гъвкавите. Само преди няколко месеца имаше едни особени тълкувания по въпроса за „военната операция“, което му и струва поста на министър на отбраната. Но по посока на евроатлантическа гъвкавост той се родее, макар че може само да се учи от президента Румен Радев и най-вече от Бойко Борисов. Може пък и да се разберат, но дали това ще е достатъчно.

Хипотези много, но от ГЕРБ мълчат. Вярно, някак националноотговорно мълчат, но все така не стига.

Има и още един вариант – в Банкя просто пак да няма ток. Веднъж се случи – ИТН излезе от правителството и предизвика политическа криза, а лидерът Борисов поради тази временна лишеност от електричество се оказа, че нищо не знае.

Ей така като стане…