След последните парламентарни избори лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че е готов на всякакви компромиси и отстъпки, включително да подкрепи идеите на Христо Иванов и "Демократична България" за съдебната реформа. Такъв случай обаче - подкрепа на Борисов за съдебната реформа на Иванов - вече имаше, при това не чак толкова отдавна.

Христо Иванов бе правосъден министър във второто правителство на Бойко Борисов от името на "Реформаторския блок", който бе коалиционен партньор в това правителство. Тогава ГЕРБ и Борисов на думи подкрепяха съдебната реформа и промените в Конституцията, свързани с нея, но финалът на историята бе доста по-различен.

В началото на дебата по тези промени реформаторите предлагаха нещо подобно на това, което ГЕРБ предложиха малко по-късно - прокурор, който да може да разследва главния. Тази идея бе отхвърлена, включително от герберите, още на първо четене. Единственото, което се промъкна до второ четене, бе да се отнеме мнозинството на прокурорите в тяхната колегия във ВСС като първа стъпка към някакъв контрол над прокуратурата. На второ четене обаче и това бе бламирано в края на 2015 г.

Решаващото гласуване при второто четене бе за предложението на Петър Славов (РБ) за промяна в съотношението на съдийската колегия във ВСС. Той предложи текста да бъде приет така, както бе гласуван на първо четене - 13 членове, от които 5 избрани от парламента. В комисия между първо и второ четене обаче това съотношение бе променено - 14 членове, от които 6 избрани от парламента.

Така се промени и съотношението в прокурорската колегия - от 12 членове, 6 от които избрани от парламента (паритет между прокурори и политическа квота), на 11 членове, от които 5 от политическата квота (прокурорите остават 6 и имат мнозинство).

Предложението на Славов не мина и това предопредели крайния резултат.

25 гласуваха "за" това предложение, 82-ма "против" и 113 "въздържали се". При гласуването на предложението на Славов всички 23 депутати от "Реформаторския блок" бяха "за". Своята подкрепа дадоха 1 от "Патриотичния фронт" и 1 независим.

Двама от ГЕРБ бяха "против" предложението на Славов, а 81 гласуваха "въздържали се". 35 от БСП бяха "против". 34 от ДПС също, а един гласува "въздържал се". 16 от "Патриотичния фронт" и 12 от БДЦ (това бе групата, влязла в парламента под лидерството на Николай Бареков) също гласуваха "въздържал се". "Атака" не участваха в гласуването. 10 от "АБВ" също бяха против. Един независим бе против, а трима - "въздържали се".

Особено любопитно бе поведението на БСП, чиито оратори през целия дебат се обявиха против всички промени в Конституцията. В крайна сметка обаче текстът, който регламентира прокурорското мнозинство в тяхната колегия във ВСС, бе подкрепен и от социалистите.

Общо 204 бяха "за" този текст, 7 "против", а трима се въздържаха. В подкрепа на текста гласуваха 83-ма от ГЕРБ, 30 от БСП, 36 от ДПС, 17 от "Патриотичния фронт", 14 от БДЦ, 11 от "Атака", 10 от АБВ и трима независими.

Веднага след това гласуване Иванов подаде оставка. Това е единствения случай в историята на прехода, когато министър подава оставка заради несъгласие с политиката на правителството.

Радан Кънев и ДСБ, чиито лидер бе той по това време, пък излязоха в опозиция, с което реално Реформаторският блок се разцепи. Впоследствие Иванов създаде своята партия "Да, България". Малко по-късно тази партия и ДСБ влязоха в коалицията "Демократична България".

Що се отнася до ГЕРБ - те до ден-днешен не са дали нито един знак с гласуване в парламента, че са променили с нещо позицията си отпреди 7 години. Напротив - ГЕРБ и ДПС и в последния парламент яростно защитаваха статуквото в съдебната система. Те, например, бяха против закриването на специализираните съд и прокуратура - единствената стъпка по отношение на съдебната реформа, която предишните управляващи успяха да направят.