Турция заяви днес, че няма да се съгласи Финландия и Швеция да влязат в НАТО, докато не изпълнят нейни условия като например да ѝ предадат заподозрени в тероризъм и едната държава да вдигне оръжейното си ембарго срещу Анкара.

По-рано този месец двете северни страни, които членуват в Европейския съюз, скъсаха с дълголетната си политика на неутралитет и поискаха членство в северноатлантическия алианс под очевидното въздействие на войната на Русия срещу Украйна. НАТО ще разгледа молбите им на предстоящата си този месец среща на върха в Мадрид. Но за разширяването на съюза с нови държави е необходимо единодушното съгласие на всичките му 30 членки.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган днес изложи турската позиция и условия в статия за британското списание "Икономист". 

Страните кандидатки (Швеция и Финландия) трябва да спрат дейността на „всички терористични организации“ и да екстрадират членове на тези организации, е едното турско искане. 

„Ние предоставихме на властите на тези страни ясни доказателства и очаквахме от тях да действат“, пише турският президент.

Той иска от Финландия и Швеция да „подкрепят антитерористичните операции на членовете на НАТО“.

Като такива Анкара описва нахлуванията си в Сирия и в Северен Ирак и ударите срещу тамошните кюрдски общности.

„Тероризмът е заплаха за всички членове и страните кандидатки трябва да признаят тази реалност, преди да се присъединят към Алианса. Ако не предприемат необходимите стъпки, Турция няма да промени позицията си по този въпрос”, пише Ердоган.

Анкара често е била критикувана от ЕС за твърде разширената си правна дефиниция на тероризма, т.е. че в Турция до такова обвинение може да доведе обикновена опозиционна политическа дейност.

Освен това турският президент настоява за премахване на „всички форми на оръжейно ембарго, като ембаргото, наложено от Швеция на моята страна“. По думите му те са „несъвместими с духа на военното партньорство под егидата на НАТО“.

По-напред в статията Ердоган недоволства, че Турция, страната с втората най-голямата армия в НАТО, не е оценена по достойнство за ролята, която играе за регионалната и глобалната сигурност и мнението ѝ не винаги е било зачитано. 

Решението на Ердоган да купи руски зенитно-ракетни комплекси С-400 обтегна отношенията на страната му със САЩ и му коства санкции и изключване на Турция от американската програма за доставка на изтребители Ф-35. Френският президент Еманюел Макрон пък остро критикува Турция заради несъгласуваните със съюзниците от НАТО военни намеси в Сирия и в Либия.  Стигна се до противопоставяне на турски и френски бойни кораби в Средиземно море. Турция е в постоянна конфронтация със съюзничката си в НАТО Гърция в Егейско море.

Спрямо войната в Украйна Турция се опитва да балансира. От една страна тя доставя на Украйна дронове "Байрактар", които изиграха важна роля да спрат руското настъпление от първата фаза на войната. От друга, Анкара се изказа за прекратяване на бойните действия, но не осъди руската агресия и посредничи в преговори за намиране на дипломатическо решение на кризата. Редица руски олигарси, бизнесмени потърсиха и намериха в Турция убежище за интересите си от наложените от САЩ и ЕС санкции срещу тях.