През последните дни руската посланичка се оказа голям проблем. Тя по моите критерии си е проблем още от времето си с Жириновски в Москва, де, но ето, че бавно и полека посланичката на Русия се оказа горещ картоф за всички в държавата.

Въпросът какво да правим с нея стана особено щекотлив при разпращането на покани до дипломатическия корпус за откриването на новото Народно събрание.

По принцип българската външна политика много трудно взима ясни и еднозначни решения. Обикновено за висша дипломация у нас се брои това да не казваш нищо, но с много думи, да обещаваш противоположни неща и да спазваш обещанията си, ама друг път.

Обаче ето на - избухна тая ми ти война в Украйна, Русия бе обявена за терористична държава и се започна. Политиците в България, начело с Радев, изпаднаха в „морфичен резонанс“, както обичаше да казва големият философ и строител на водни огледала от село Дръндар Доган.

Та, колегите му всеки ден се сблъскват с все по-недвусмислени въпроси. Ще наричаме ли ставащото в Украйна война, или ще мяукаме, че е операция?

Ще казваме ли ясно, че Русия нападна Украйна или, докато го казваме, ще ни наляга кашлица, така че да не се чуе добре?

Крим руски ли е или какъв да е?

Ще каним ли Зеленски или не?

Ще даваме ли оръжия или ще обещаваме помощ?

Голямо виене и сучене падна тия месеци и таман да си помислят политиците ни, че са успели да се изсулят като мокра връв от поредната такава неприятна ситуация и ето ти Митрофанова. Да е някоя фина жена, да я поканиш, пък да знаеш, че тя деликатно ще забрави да дойде. А то – Елеонора Валентиновна, жена с пагони и кадър на покойния Жириновски. Няма начин да няма меле и тя да не е насред него – това си е стар похват на шефа й.

Та, как сега хем да се подложим на господарите в Кремъл, хем да не смутим партньорите в Брюксел? Няма как Митрофанова хем да дойде в Народното събрание, хем да не дойде...

Борисов, като стар и опитен хитрец, бързо намери изход от ситуацията. Вика, тя, ако дойде, ние няма да влезем в НС. Значи, партията му преди това одобрява каненето й, а после вика, против сме. И колко умно – ако наистина бойкотират откриването, така хем Митрофанова ще е в парламента, хем ГЕРБ ще са се писали евроатлантици. И Москва доволна, и Брюксел цял. Само че лошото е, че ГЕРБ са първа политическа партия и много нелепо ще изглежда бойкотът им.

Затова се притичвам на помощ на Бойко и давам следните десет идеи:

Пращате на Митрофанова покана с грешна дата. Така тя хем ще е поканена, хем ще дойде, хем никой друг няма да е там.

Пращате на Митрофанова покана с правилната дата, но твърдите, че за дипкорпуса има дрескод „бяло“. Слагате я да седне цялата в бяло пред някоя от колоните и така тя почти няма да се вижда.

Каните Митрофанова, без да я лъжете за каквото и да било, но я слагате да седне зад посланика на Нидерландия. Като истински холандец, господин Симон ван дер Бург е висок близо два метра и е снажен – така Елеонора няма да се вижда от трибуната и тя няма да вижда трибуната.

Каните Митрофанова с час по-рано, карате я да се чувства истинския господар в парламента, черпите я преди всички останали с водка и сельодка, пак я черпите с водка и сельодка, после я слагате да си полегне в стаята на “Възраждане“ и си карате по програма.

Каните Митрофанова навреме, а когато тя застане пред вратата на парламента, гасите лампите и молите всички останали гости да пазят тишина. Държите здраво вратата отвътре, така че тя да не може да я отвори. Все в един момент ще се откаже и ще си ходи.

Каните Митрофанова, но й звъните по телефона и й обещавате Варна и Русе, ако не дойде, за да не ни излага пред чужденците. Като се разотидат останалите дипломати, може да намине, да удря с обувка по пулта на трибуната, да пуска ракети по Варна и Русе, да краде килими и телевизори, да заплашва и кълне с атомните ракети на Вова,  и въобще – да прави всичко онова, което руснаците са си свикнали да правят.

Каните Митрофанова и Фандъкова почва ремонт на ремонта на жълтите павета. Така никой няма да успее да отиде до НС в уречения ден, но и Митрофанова също.

Каните Митрофанова и закривате Народното събрание.

Каните Митрофанова и емигрирате всички вкупом.

Или 10:

Не каните Митрофанова и се държите като европейски политици на европейска държава, която подкрепя Украйна не само на думи, смята Русия за терористична държава и се стреми всячески да скъса всякакви зависимости от Москва. А Митрофанова я пращате да си ходи, като за из път й давате и оня паметник на Съветската армия до Орлов мост, който и до ден днешен ни размахва автомати над главите, демонстрирайки най-точно какво винаги са си мислели в Кремъл за нас в България и то не може да се маскира с никакви приказки за „приятелство, благодарност и братство“.

Ай, сиктир!