Европейската комисия ще засили координацията си с НАТО по въпроса за устойчивостта на ключовата инфраструктура на ЕС, включително тази в Космоса.

Това става ясно от предложението на ЕК, представено днес в Европейския парламент в Страсбург.

„Ключовите европейски съоръжения са по-взаимосвързани и по взаимозависими, което ги прави по-силни и по-ефективни, но също така по-уязвими в случай на инцидент. Руската агресивна война срещу Украйна докара нови рискове, физически и кибератаки, често комбинирани с хибридна заплаха. Саботажът срещу тръбите на „Северен поток“ и други скорошни инциденти дават ясно да се разбере, че устойчивостта на ключовата инфраструктура в ЕС е под заплаха. Необходими са спешни действия за засилване на способностите на ЕС да се пази от атаки срещу ключовата си инфраструктура“, се казва в документа.

През последния ден видяхме серия атаки срещу инфраструктура в Украйна, изтъкна еврокомисарят за вътрешните работи Илва Йохансон. Тя припомни и атаката срещу германските железници.

Комисията и върховният представител за външната политика Жозеп Борел трябва да засилят коордиирането с НАТО. Това трябва да става чрез структурирания диалог ЕС-НАТО за устойчивостта. За целта двете организации ще създадат работна група.

Проектът предвижда засилване на работата по защитата на ключовата инфраструктура в три приоритетни области – готовност, отговор и международно сътрудничество. ЕК ще координира засилването на готовността и отговора на настоящите заплахи. Освен помежду си, държавите членки на ЕС ще сътрудничат и със съседни трети страни. Приоритет трябва да бъде даден на сектори като енергетиката, цифровата инфраструктура, транспорта и Космоса.

ЕС трябва да има специална роля в инфраструктурата, която пресича границите между страните членки или осигурява трансгранични услуги и по този начин засяга интереса на повече от една членка. В интерес на тези държави е идентифицирането на тази инфраструктура и нейните оператори, както и колективен ангажимент за защитата им въз основа на принципите на ЕС.

Стрес тестовете трябва да завършат с документ, описващ инцидентите и кризисните ситуации с ключовата европейска инфраструктура. Така ще бъдат определени целите и посочени начините за отговор на инцидентите с ключовата инфраструктура – по-точно тези, при които има сериозни сривове на по-важни услуги за вътрешния пазар.

ЕС ще разполага съвсем скоро с актуализирана и всеобхватна правна рамка за засилване и на физическата, и на киберустойчивостта на ключовата инфраструктура. Това ще стане благодарение на наскоро две директиви. Първата е Директива за укрепването на устойчивостта на критичните субекти в ЕС. Втората е преразгледаната Директива за сигурността на мрежите и информационните системи, каза Илва Йохансон. В нея е разширен обхватът към повече сфери, които досега не са били покрити, например към ключовите съоръжения.

Интерконекторът у нас попада в обхвата на нова директива

Новооткритият интерконектор между България и Гърция попада в обхвата на новата Директива за укрепването на устойчивостта на критичните субекти в ЕС.

Това отговори на въпрос на Клуб Z Илва Йохансон. Поинтересувахме се дали в ЕК виждат заплаха срещу интерконектора след саботажа срещу тръбите на „Северен поток“ и кибератаката срещу германските железници.

„Ние определяме ключовите обекти повече по отношение на другите страни членки. Т.е. обръщаме повече внимание дали обектът е важен за другите страни, както и каква може да бъде верижната реакция при срив“, каза още Йохансон.

Директивата е предложена през 2020 г. от Комисията. Преди 4 месеца тя бе одобрена от председателството на Съвета на ЕС и Европейския парламент.

Тя изисква от страните членки да изготвят смоя национална стратегия и да извършват редовна оценка на риска, за да бъдат идентифицирани субектите, смятани за критични или жизнено важни за икономиката. Самите субекти също ще трябва сами да оценяват рисковете, прид които са изправени.