Едно от добрите постижения на българската демокрация е възможността работодателите да предоставят на работниците месечни ваучери за храна. Схемата е проста и ясна, дава възможност за вид "допълнителна придобивка" към служителите и най-хубавото - ваучерите са освободени от данъци и осигуровки. 

Всеки, който има възможност да използва ваучер, знае колко е удобно пазаруването с тях и - без да изглежда маловажно - усеща приятното чувство да разполага с една допълнителна грижа от своя работодател. 

Макар да се сме свикнали, че държавата е постоянен длъжник на всички нас, то в началото на тази година тя успя да свърши нещо хубаво - увеличи максималния размер на ваучерите от 80 лв. до 200 лв. Освен това даде възможност с тях да се плащат битови сметки и комунални услуги - ток, вода и парно, както и за билети за театър, кино, опера и др. културни събития.

В момента се обсъжда и предложение с ваучери за храна да се заплащат и туристически услуги като отсядането в хотел или заплащането на екскурзия на територията на страната. 

Въпреки това - има място за подобрение, тъй като системата е създадена през 2003 г., не е дигитализирана и ваучери все още се издават само на хартия. Това затруднява тяхната употреба, както от работодателите, които ги раздават на служителите си, така и администрирането им от търговците, приемащи ваучери. 

Как работи системата? 

Възможността работодателите да предоставят ваучери за храна допълнително към възнаграждението е уредена в два отделни закона и една наредба. На първо място в Закона за корпоративното подоходно облагане, където е уредено освобождаването на този вид плащане от данък от страна на компаниите. На второ място - в Закона за доходите на физическите лица, с който от налог се освобождават и физическите лица, тоест - служителите. 

На трето място - в Наредба 7, която се издава и администрира от Министерство на финансите. Тя урежда реда за издаване на ваучери за храна, а индивидуалните и общи квоти за ваучери се определят всяка година в държавния бюджет - за 2022 общата квота е 1 млрд. лв. , която се разпределя в индивидуалните квоти от по 4 млн. лв. всяка една.

За да стигне услугата до крайните потребители, тя има няколко фази. На първо място трябва да знаем, че на пазара съществуват т.нар. фирми-оператори, които предоставят ваучерите на компаниите. Тези оператори получават специално разрешение от министъра на финансите след конкурс, на който трябва да докажат, че отговарят на много и редица специфични изисквания. В момента на пазара оперират 13 оператора на ваучери, като той е силно конкурентен и маржовете на печалба не са високи. 

Или казано по-просто - държавата издава лиценз на оператор, той предоставя ваучера на работодателя, който от своя страна го дава на служителя си. Последният фактически се води потребител на ваучера и с него пазарува продукти или - както позволява новото законодателство - изплаща своите задължения по комунални услуги. 

Какво може да се подобри? 

Една от основните области за подобрение е дигитализацията на системата, тъй като България е последната държава в ЕС, където издаването на електронни ваучери за храна все още не е позволено законодателно. За целта трябва да бъдат направени съответните промени в законодателната уредба и да се даде възможност на операторите на ваучери да издават ваучери на дигитален носител. 

Тази промяна е още по-наложителна, тъй като след пандемията от COVID-19 служителите на множество компании работят от разстояние и раздаването и администрирането на хартиени ваучери затруднява работодателите. Освен това тази мярка би се вписала и в стратегията на държавата за развитие на електронното управление и най-вече би довела до по-голямо удобство за потребителите на ваучери, по-голяма сигурност и по-добра проследимост.