Европейската комисия предложи нова политика на ЕС за киберотбрана. Така националните правителства ще могат да се справят по-добре с кибератаки от Русия и други държави.

Властите в страните членки трябва да създадат структури за координиране на коберотбранителната политика, се казва в съвместно съобщение на Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД). Става дума за Център на ЕС за координиране на киберотбраната, мрежа от военни екипи за бързи отговори с компютри (milCERT), както и съвместни учения под флага на нов проект CyDef-X.

“Сигурността в Европа се промени драматично. Трябва да адаптираме отбранителната ни политика към тази нова среда“, изтъкна върховният представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел.

За киберотбраната на страните членки отговарят националните власти. ЕС обаче иска да оглави усилията за по-голяма координация между столиците и по-тясно сътрудничество между експертите и официалните представители.

Предложението идва след увеличаване на дейността в киберпространството както от държавни, така и от недържавни играчи, каза Маргрете Вестагер – изпълнителен зам.-председател на ЕК. Тя отговаря за Европа, подготвена за цифровата ера.

Като пример Вестагер посочи руските кибератаки срещу доставчика на спътникови услуги „Виасат“ часове преди началото на нападението срещу Украйна.

„Такава атака може да разстрои военните кжомуникации чрез атака срещу гражданска инфраструктура“, изтъкна тя.

С новата си политика за киберотбрана ЕС ще засили сътрудничеството и ще увеличи инвестициите в тази сфера, за да се пази и отбранява срещу кибератаките, както и да ги засича и възпира, изтъкват от Комисията.

Киберпространството няма граници и руските кибератаки срещу енергийните мрежи, транспортната инфраструктура и космическото имущество показват рисковете, които те представляват и за гражданските, и за военните играчи.

Цялата ключова инфраструктура на ЕС е заплашена от кибератаки, отговориха на въпрос на Клуб Z източници от Европейската комисия. Оттам обаче не съобщиха дали имат информация за конкретни опасности за точно определени обекти.

Събеседниците ни изразиха надежда до края на годината Европейският парламент и страните членки (Съветът на ЕС) да приемат предложението на Комисията от октомври за засилване на устойчивостта на критичната инфраструктура. Ако това стане, предложението ще приеме формата на законодателен акт и ще влезе в сила в началото на 2023 г.

Една от идеите е ЕС да пази заедно с НАТО да охранява ключовата си инфраструктура, включително тази в Космоса.

Киберотбраната е част от по-голям пакет за сигурност и отбрана, представен от Комисията.

ЕС ще подобрява военната мобилност. Великобритания е част от проекта

Другата част от пакета е предложение за мерки за подобряване на военната мобилност в ЕС в светлината на конфликта в Украйна. То носи названието „План за действие за военната мобилност 2.0“ и представлява актуализация на настоящия план от 2018 г..

Новият план е посветен на развитието на инфраструктурата с двойно предназначение, която може да бъде използвана за граждански цели и за дейността на силите за отбрана.

Така ще бъде улеснено придвижването на военни сили до външните граници на ЕС и дори отвъд тях при необходимост, изтъкна Жозеп Борел. Комисията очаква страните членки да уточнят къде засега съществува липса на връзка между отделните части на европейската инфраструктура.

Предложението разглежда необходимостта от сигурни доставки на гориво в случай на спешно прехвърляне на многочислена войска. Според ЕК е необходимо бъдещите действия да бъдат по-тясно съгласувани с НАТО.

“Знаете, че няма пътища за военни транспортни средства. Няма специални пътища, те използват гражданските пътища. Но погледнете колко тежи един танк „Леопард“, колко е дълъг един влак, който превозва военно оборудване. И след това лесно можете да си представите, че не всички инфраструктури са готови да издържат на тежестта и дължината“, обрисува картината Борел.

Движението ще бъде предимно от запад на изток, към външните граници на ЕС. Европейските военнослужещи ще преминават тези граници, когато бъде необходимо разполагането им за военни мисии по света.

Всичко това изисква изграждането на мостове, тунели и пътища, както и композирането на влакове за превоз на оборудването. По думите на дипломат номер 1 на ЕС подкрепата за Украйна е показала, че въпросът е от сериозно значение.

За улесняване на движението Европейската агенция по отбрана (EDA)  ще се занимае с разрешенията за преминаване през границите и митническите формалности, като създаде мрежа за „умна“ логистика. Заедно със страните членки агенцията ще гарантира, че ЕС е в състояние да транспортира многочислени сили в най-кратък срок.

За улеснението ще допринесе и цифровизацията на административните процеси, залегнала в настоящия план през 2021 г. Европейският фонд за отбрана (ЕФО) избра да финансира за целта консорциум, включващ компании от 10 държави, сред които и България. Той трябва да разработи цифрова система за бърза и безопасна обмяна на информация, свързана с военната мобилност.

Накрая Борел обяви, че Великобритания се присъединява към проекта за военна мобилност, който е в рамките на Постоянното структурирано сътрудничество (ПСС). То е установено между страните от ЕС за увеличаване на ефективността им при справяне с предидзвикателства пред сигурността и засилване на сътрудничеството в отбраната. Обединеното кралство се присъединява към проекта, въпреки че напусна ЕС през 2020 г.