Сцената "Кой ще ни даде пари" пое нов завой днес след като синдикалните организации в София блокираха ключови кръстовища в столицата с искане за по-висока минимална заплата и прилагане на още мерки за социална подкрепа на бизнес и домакинства.

В мизансцена днес влезе и фигурата на президента Румен Радев, който изслуша лидерите на профсъюзите и благосклонно обяви, че ако има разбирателство между партиите, неговото служебно правителство можело и да внесе друг проект на бюджет и да се откаже от удължаващия закон за текстовете от тази година. 

Протестът

Той обхвана цялата столица, а членовете на синдикатите обикаляха с автомобили. Недоволството им е заради ефектите на кризата върху доходите и живота на българите. Общият брой на исканията достига впечатляващият брой от 14 точки, повечето от които целят да компенсират инфлацията с по-високи доходи. Основното искане е за увеличаване на минималната работна заплата на 850 лв., при действаща сега норма от 710 лв.

Към желанията са включени и стари искания като въвеждането на необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата. Ако и двете им искания бъдат приети, това би означавало, че хората, които получават до 850 лв. няма да плащат данък общ доход. 

Профсъюзите настояват и за внасяването на истински нов бюджет, а не за предложението да се повтори този от тази година. 

Срещата

Малко по-късно лидерите на протеста бяха приети от президента Радев, който напоследък играе ролята на арбитър от последна инстанция. 

"В трудни моменти отново сте на страната на хората и споделям тревогите на хората – за доходите, предстоящата зима, за подкрепата. А и затова, че търсите диалога с всички институции, от които зависи това да се случи. Тук съм, за да ви изслушам, защото едно е тревогата, но друго е какво предлагате, как да бъдат подпомогнати тези, които взимат важните, неотложни решения, така, че тази зима българските граждани да минат по леко", обяви Радев в началото на срещата. 

Шефът на КНСБ Пламен Димитров пък поиска от Радев - странно защо от него - да имало редовен кабинет. Поиска и доходите да догонят инфлацията. Отново - странно защо от президента. Ситуацията беше толкова странна, че се наложи Радев да обяснява, че държи на разделението на властите и че "не давам повод за скепулации, че президентът се стреми към цялата власт".

"Има страх в партиите да вземат властта през зимата, а това не е честно към българските граждани, защото в трудни времена е честно да се поеме политическа отговорност. Това е още един стимул, подканване към партиите да влязат в роля, да намерят диалога и консенсуса, за да има редовно правителство с ясна политика за развитието на икономиката и доходите на хората", продължи веднага след това той. 

В крайна сметка единствената новина от тази среща бе, че Радев пое ангажимент да накара служебното правителство да внесе базов вариант на нов бюджет, ако партиите се разберат за подкрепа. Това предложение идва ден след като бюджетна комисия вече прие удължаващия закон за хазната. 

Влиянието 

През деня пък финансовата министърка Росица Велкова даде да се разбере какви ще са ефектите от увеличаване на заплатите в бюджета. Така стана ясно, че ако МРЗ стане 850 лв., то тогава приходите от  данъчно-осигурителни плащания биха били над 397 млн. лева, в това число 72 млн. лв от Данъка върху доходите на физически лица. Влиянието от ръста на минималната работна заплата върху разходната част на бюджета обаче ще е съществено:

"Индикативният нетен ефект за бюджета върху бюджетното салдо от промяна на минималната работна заплата от 710 нов 850 лв е отрицателен в размер на 613,8 милиона лева"

Големият страх на всички анализатори е, че ако се тръгне към гласуване на нов бюджет, разпокъсаният парламент ще се отдаде на популистка вакханалия и ще раздуе разходите драматично. Минималната заплата, например, може да скочи над тези 850 лв., пенсиите да се увеличат още един път, социалните плащания да избухнат. Това от своя страна ще даде резултат в увеличен - още по-голям дефицит, който ще трябва да се финансира през дълг. Огромен дефицит с проинфлационно наливане на пари в системите, ще откъсне България от основния й път към еврозоната. Поне за индикативната дата от 1 януари на 2024 година. 

Синдикатите обаче, имат отговор и на това притеснение. Изразено от Ваня Григорова: 

"В еврозоната със скъсани чепици няма да влезем, мили колеги. Да замразяват минималната работна заплата и доходите, да не внасят актуализация на бюджета с аргумента, че това щяло да ни попречи да влезем в еврозоната - означава да им кажем „марш".