Влизането на България в Шенген ще допринесе за сигурността на външната граница на ЕС.

Така отговори на въпрос на Клуб Z правосъдният министър Крум Зарков в Брюксел.

Той бе на работна визита и се срещна със зам.-председателя на Европейската комисия за прозрачността и ценностите Вера Йоурова и с еврокомисаря по правосъдието Дидие Рейндерс.

От ЕК изобщо не са питали за трагичния инцидент, при който миналата седмица бе застрелян българският граничен полицай Петър Бъчваров.

„За съжаление, никой не е застрахован от такива инциденти, когато има такъв натиск. Аз и правителството защитаваме тезата, че влизането на България в Шенген ще допринесе за сигурността на външната граница на ЕС. Най-малкото защото ще освободи ресурс от вътрешните граници, който ще може да бъде съсредоточен там, където ще бъде по-полезно“, каза Зарков.

Двете страни наскоро поискаха доброволно проверка на границата си. Според министъра тя е минала блестящо, а в заключенията не е имало никакви съмнения, че изпълняваме всички изисквания.

Желанието на България да влезе в Шенгенското пространство за свободно пътуване бе главна тема на разговорите на служебния правосъден министър в Брюксел.

По думите му страната ни никога не е имала толкова силна подкрепа за Шенген от европейските институции – Европейския парламент и Европейската комисия. Има само една скептично настроена държава – Нидерландия. Но служебното българско правителство не се е отказало да я убеждава.

Колкото до информациите, че Швеция също ще се възпротиви на влизането ни в Шенген, Зарков отговори на Клуб Z, че единствено Нидерландия е изказала официална позиция. Самият той няма информация да го е направила и друга държава от ЕС.

Министър Зарков не вижда сценарий, при който България и Румъния да бъдат разделени и някоя от тях да влезе в Шенген по-рано от другата.

Той бе категоричен, че България е получила правото да влезе в това пространство още преди 11 години. Всички аргументи според него са на наша страна.

Часове по-рано стана ясно, че Европейската комисия ще одобри утре нова оценка за мерките, предприети от България, Румъния и Хърватия, за да изпълнят изискванията на Шенген. По тази причина Зарков бе попитан дали смята, че това би задоволило желанията на Нидерландия за някаква допълнителна работа, която трябва да бъде свършена.

Министърът е представил пред еврокомисарите много от поисканите от Ниската земя допълнителни усилия. 

„България в момента е ангажирана в много дълбоки реформи, според мен - по необратим начин. Висящи от десетилетия въпроси като отчетността на главния прокурор, обжалването на отказите на прокуратурата да образува разследвания,  над 70 осъдителни за България решения от Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) са дневния ред на Народното събрание. Те са подготвени и са продукт на усилия на няколко правителство. С огромно мнозинство на правна комисия бяха гласувани ключови предложения като например антикорупционното законодателство. Мисля, че има нова елементи, които при добра волю могат да бъдат взети предвид, за да приемат нидерландците правилното решение“, заяви Крум Зарков.

Но допълни, че макар да обясняваме тези въпроси, трябва да подчертаем, че въпросът за Шенген не е свързан с тези, които нидерландският парламент поставя формално.