Инфлацията в България през 2022 г. ще бъде 12,5 на сто, сочи огласената днес лятна икономическа прогноза на Европейската комисия.

Скокът е огромен предвид факта, че през миналата година инфлацията у нас е била 2,8%.

През следващата година обаче тя ще спадне почти наполовина в сравнение с тази – на 6,8%.

Сериозен спад ще има в ръста на БВП в България, се казва още в прогнозата. Той ще бъде едва 2,8% в сравнение с 7,6 на сто през 2021 г.

Догодина ще бъде още по-зле – 2,3%.

Главна причина за влошаването на перспективите е войната на Русия в Украйна, изтъкват от ЕК.

В резултат ръстът е по-нисък, а инфлацията – по-висока.

Скокът на инфлацията в ЕС е почти троен в сравнение с миналата година – от 2,9% на 8,3%.  Догодина показателят ще спадне на 4,6 на сто.

Ръстът на БВП на ЕС е спаднал точно два пъти в сравнение с миналата година – от 5,4 на сто на 2,7 на сто. А догодина ще спадне с почти още това – на 1,5%.

Материализирани са много от негативните рискове от пролетната икономическа прогноза. Руската агресия срещу Украйна оказа натиск върху цените на енергията и храните, които скочиха. Това предизвика глобален инфлационен процес, който подкопава покупателната способност на домакинствата.

Икономиката на ЕС продължава да бъде частично уязвима заради събитията на енергийните пазари и силната зависимост от руските изкопаеми горива.

Рисковете остават сериозни и зависят от развитието на войната в Украйна и по-специално от последиците й за газовите доставки за Европа, се казва още в прогнозата. Следващи поскъпвания на газа могат да повишат още инфлацията и да забавят растежа. Вторичните ефекти могат от своя страна да засилят още повече инфлацията и да доведат до затягане на финансовите условия. Това не само ще повлияе на растежа, но и ще доведе до повишени заплаши за финансовата стабилност. Не са изключени нови сривове в икономиката и заради възраждащата се пандемия от COVID-19 в ЕС.

Същевременно последните тенденции в поевтиняването на петрола и други стоки могат да станат по-интензивни. Така инфлацията ще спадне по-бързо от това, което се очаква в момента. Освен това благодарение на стабилния пазар на труда частното потребление може да се окаже по-устойчиво на поскъпването, ако домакинствата използват повече от спестяванията си.

Картината в България

През първото тримесечие БВП се повиши с 0,8% в сравнение с последната четвърт на 2021 г За това допринесоха всички компоненти на търсенето.

Ръстът на частното потребление бе подкрепен от благоприятните условия на пазара на труда и големия скок на заплатите в частния сектор в началото на годината. Доверието на потребителите започна да спада от началото на март, което предполага по-нисък ръст на частното потребление за останалата част на годината.

През 2022 г. се очаква увеличение в износа на услуги и стоки Причина са и износът на стоки, и туризмът. Прилагането на националния план за възстановяване и развитие ще бъде главен фактор зад ускореното увеличаване на инвестициите и през тази, и през следващата година.

Очаква се ръст на реалния БВП с 2,8 на сто през 2922 г. и 2,3% през 2023 г. В сравнение с пролетната прогноза той е по-нисък с 0,7 процентни пункта през тази година и с 0,8 процентни пункта догодина. Увеличаването при преразглеждането през 2022 г. отразява доброто възстановяване през първото тримесечие на годината. По-слабата външна среда и по-строгите условия за даване на заеми, комбинирани с по-слабия ръст на реалните заплати обясняват отрицателната тенденция при преразглеждането на показателите за 2023 г. Голямото увеличение на заплатите тази година ще доведе до по-нататъшно поскъпване, най-вече в нетърговския сектор. В контекста на по-малко плаващото раздаване на заеми и очакванията за коригирана инфлация се очаква по-умерен ръст на заплатите през 2023 г. Това ще доведе до по-бавен ръст на потреблението.

Инфлацията в ха,монизираните индекси на потребителските цени (ХИПЦ) ще скочи до 12,5 на сто през 2022 г. заради по-високите цени на енергията и храните и заради непреките ефекти на енергията за компаниите върху цялостната инфлация. Догодина се очаква инфлацията на ХИПЦ да се установи на 6,8 на сто. Цените на храните и услугите ще останат относително високи поради очакваното поскъпване на газа.