Общественото доверие към прокуратурата стъпва на две неща - първо, когато някой конкретно се обърне по свой проблем, второ - по публично известните преписки. Човек не много често лично прибягва до ползването на тези услуги. По-често той изгражда своето впечатление и отношение към прокуратурата на базата на обществено известните казуси, които отзвучават в пространството.

От своя страна те се развиват по два познати сценария - някой си е позволил да ощети публичния интерес и този някой е икономически силен или на високи политически позиции. Вторият вид обществено значими дела отново най-често касаят човешката личност, живот и достойнство. И когато липсва актуална и адекватна информация по тези дела доверието в прокуратурата се срива, често пъти съвсем не без основание.

А форми на задълбочена отчетност и детайлен контрол липсват. Това неминуемо води до срив на целия институционален образ на всички, които работят в тази система, до страст за свирепи наказания у обществото, които несъпроводени с адекватна социална работа с престъпника не водят също до нищо.

После неминуемо, при опит да се стигне до детайлна информация по конкретна преписка, вниманието се насочва към главния прокурор, все пак тази система е така устроена, той пък нещо казва за това как всичко зависи от наблюдаващия прокурор. Накрая една умело гримирана говорителка избирателно изстрелва някаква информация и всичко продължава по старому.

За да не вървим по тези неудобни и безполезни за всички ни пътища е намерено разрешение в законопроекта за преурeждане статуса на главния прокурор. То се изразява в усилване на два инструмента за получаване на информация.

Първият е възможността медиите и граждански организации да искат достъп до актовете на прокурора по конкретно дело, вторият - чрез въвеждане на законово ниво каква информация да представя главният прокурор при годишното си изслушване пред Народното събрание.

Малко детайли.

Относно достъпа до конкретно производство

Към настоящия момент Наказателно-процесуалният кодекс е повече от лаконично изчерпателен. Съгласно чл. 198, ал. 1 материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора. Дотук приключва опитът за каквато и да била информация.

Каква алтернатива се предлага в законопроекта, изготвен от екипа на Надежда Йорданова и доразвит от същия екип, останал и при министъра на правосъдието Крум Зарков:

Представителите на средствата за масова информация и на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на дейност в обществена полза следва да имат право на достъп до постановленията на прокурора за 1/ отказа да образува досъдебно производство, 2/ за спиране и 3/за прекратяване на наказателното производство.

Отделно от това, отказ може да бъде постановен при условие, че постановленията съдържат класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, или достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата информация и в случая не е налице надделяващ обществен интерес.

Самият отказ следва да подлежи на съдебен контрол, което е гаранция за мотивирани и контролирани действия от страна на наблюдаващия прокурор.

Относно годишния доклад на главния пред Парламента

При действащите разпоредби на Закона за съдебната власт главният прокурор ежегодно до 30 април внася в пленума на Висшия съдебен съвет годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи и го публикува на интернет страницата на прокуратурата. Ако внесе свободно съчинение – свободно му е убеждението да прави това и толкова. После този доклад се представя пред Събранието, където повечето от депутатите не смеят да питат, а на тези, които питат им се казва, че не знаят какво да питат/и в това има елемент на истина/ или им се казва, че нямат право да питат. За да се предотврати това безотговорно институционално поведение на главния прокурор, който и да е той, е предложено следното:

Главният прокурор ежегодно да внася в Народното събрание доклад относно дейността на прокуратурата по противодействие на корупционните престъпления, който включва информация и анализ за: образувани и приключили дела за корупционни престъпления; за корупционни престъпления от висок обществен интерес докладът съдържа информация за фазата, на която се намират делата, брой на осъдителни и оправдателни присъди, други основания за приключване на производствата; анализ на сроковете за извършване на разследванията, качеството на обвинителните актове и причините за конкретния резултат от производството. Корупционните престъпления от висок обществени интерес се определят въз основа на критерии, които включват длъжност на лицето в йерархията на органите на публична власт, степен на засегнат интерес и степен на обществена значимост и публичен интерес.

Така при активни медии и при активни политици полето на произвол от страна на главния лека полека се стеснява, трудно и бавно, но това позволява средата.

Институт за пазарна икономика