Ако изборите за Народно събрание бяха днес, 25,2% от гласувалите ще изберат ГЕРБ, а 19 на сто – „Продължаваме промяната“. На трета позиция е ДПС с 11,5 процента подкрепа, следва БСП – 10,2 на сто. „Възраждане“ би получила 8,9 процента от гласовете, „Демократична България“ – 7,4 на сто, „Български възход“ – 5,2 процента подкрепа. 

Източник "Екзакта"

Това показват данните от национално представително изследване на агенция „Екзакта Рисърч Груп“, проведено в периода от 5 до 12 декември 2022 г. по метода „лице в лице”. Интервюирани са 1050 пълнолетни българи в 70 населени места на страната. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основни социално демографски параметри. Изследването е реализирано със собствени средства в рамките на изследователската програма на „Екзакта“.

Растящото политическо напрежение и натрупаният през последната година и половина негативизъм към институции, политици и партии могат да „отключат” процеси с непредвидими последици при следващ вот. Доколкото при следващи избори изглежда много вероятно избирателната активност да падне под тази на парламентарния вот от 2 октомври, това ще постави на дневен ред въпроса за легитимността на вота, коментират социолозите от „Екзакта“.

Партийните лидери все по-малко одобрявани

Одобрението към работата на повечето лидери на партии, представени в парламента, се свива през 2022 г., показва още проучването.

През декември лидерите на парламентарно представените у нас партии са одобрявани главно от собствените си електорати. Неодобрението към повечето лидери на партии в парламента през декември надхвърля 70%.

Най-високи дялове на одобрение са регистрирани за Бойко Борисов и за Стефан Янев. И двамата са одобрявани от по около 25% от българите. Следват съпредседателите на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков и Асен Василев с еднакъв дял одобрение – 19,5 процента. Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ е с 15 на сто одобрение, председателката на БСП Корнелия Нинова получава 14,9 процента.

"Всички са виновни"

На въпрос „Чия е вината за липсата на работещ редовен кабинет и за честите национални избори през последната година и половина?“, около 27% от запитаните отговарят, че вината е на всички политици и депутати. 19% от участвалите в изследването виждат вина във всички политически лидери на парламентарни партии, които не успяват да преодолеят "червените линии" помежду си и не намират работещ политически формат за управление на страната.

Според 12% от българите вината е на всички български партии, независимо дали са представени в този парламент или са останали извън него. 

12% винят за политическата криза новите партии, като се отправят упреци най-често към ПП и към „Има такъв народ“. 6% посочват като виновни за политическата криза ГЕРБ и Бойко Борисов. 3% отправят обвинения към президента. Също толкова - 3% посочват, че виновни за създалата се политическа безизходица са негласуващите българи. 

Всеки трети от интервюираните българи посочва, че хората не гласуват, защото са разочаровани, обезверени и уморени от избори. Според 14% причината е, че не могат да изберат партия, която да подкрепят, при това нито от старите, нито от по-новите формации.

Според 7% от анектираните някои гласоподаватели се притесняват от машинното гласуване.