Съставянето на бюджет за 2023 г. изглежда сложна задача. Толкова, колкото и съставянето на правителство. Без бюджет обаче, за разлика от липсата на правителство, не може. А законът за хазната е важен, не само защото задава политиките на харчене през годината, но и защото залага в себе си нивата на държавния дълг. Дълг, който България набира все по-скъпо и по-скъпо...

Днес този факт се обяснява с международното положение, но поглед навътре и надълбоко показва наши лични вини. Какви са те?

Защо ни е нужен дълг?

Защото трябва да финансираме дефицита. Той се получава, когато разходите надхвърлят приходите в бюджета и обикновено идва в години, в които икономиката има нужда от допълнителен бустер, за да продължи напред. Такива години бяха например 2020-а и 2021-ва, в които COVID-19 все още шестваше смъртоносно из страната ни. Такава бе дотук и 2022 г., когато все още се налагаше да финансираме, под една или друга форма, бизнес и домакинства заради последиците от вируса, да не говорим за войната. В такива години просто няма как да не се генерира дълг.

Разбира се, това повишава неговите нива като цяло. България заради естеството на т.нар. валутен борд се намира в изключително добра позиция по отношение на своя дълг, бидейки третата страна в целия ЕС с най-ниски нива на държавна задлъжнялост. Пред нас са само Естония, както и Люксембург. Дори най-мрачните прогнози за растежа на дълга през следващите години да се изпълнят и той да порасне двойно и да достигне до около 50 млрд. лв., София пак ще изпълнява т.нар. критерии от Маастрихт на ЕС, според които нивото на задлъжнялостта на страната не може да надхвърля 60% от номиналния Брутен вътрешен продукт за една календарна година.

Проблемът на България, що се отнася до дълговете, обаче е съвсем друг. И той, за съжаление, е в голяма степен създаден от нас самите. Но защо?

Защото...

... Защото българският политически живот е доминиран, при това от години, от популизъм и липса на практичност, каквато виждаме например в другите европейски страни, които съществуват в условия на политическа несигурност.

При дълговете важно е не само колко са високи и големи, а и на каква цена се взимат. Доскоро България взимаше дълг на много ниска цена, при доходност – това е терминът, определящ крайната цена – от по 0,10-0,20%. Днес последният дълг на родината бе взет при доходност от... 5,81%. Страната ни започва да губи стотици милиони левове на година само за да изплаща лихвите по тези по-скъпи задължения. Само за сравнение, доходността по държавните облигации на страни като Италия, която е най-задлъжнялата в ЕС, заедно с Гърция, е малко по-ниска от нашата. Разривът с аналогичните и бенчмаркови за Европа германски бондове продължава да се увеличава. Генерално за Министерството на финансите става все по-трудно да набира дълг като сума, не просто като възможност да гони ниски лихви. Само за последните 3 месеца имахме 2 провалени емисии – едната не успя да събере нужните пари, а втората бе направо отменена. Пазарите санкционират поведението на правителството и финансовото ведомство бе принудено да свали емисионния си календар от електронния си сайт, за да гарантира успеха на емисиите.

В същото време нуждата от дълг расте, расте неговата цена, а набирането му е все по-неясно и несигурно. Причините за това са няколко като най-очевидната е международното положение. COVID-19, войната и енергийната криза създадоха напрежение навсякъде във финансовите пазари и инвеститорите започнаха да се плашат, да търсят по-големи печалби при по-висока сигурност.

Това обаче не може да обясни защо цената на нашия дълг расте главоломно, за разлика от тази на страни с много по-лоши фискални показатели. Международните кризи действат на всички.

Отговорът е много прост – заради нас самите. На първо място правителството на Кирил Петков направи една голяма промяна – тотално смени философията на консервативни фискални програми, които действаха у нас в продължение на 25 години. Асен Василев – финансовият министър на коалицията, обяви, че именно този модел е направил българите бедни и започна политика към умерени дефицити, по-високи дългове и големи държавни харчове за инвестиции. Наред с това обаче Василев бе и популист. Той отказа да изтегли нужния за тази година дълг през април, когато Европейската централна банка не бе започнала да повишава лихвите заради битката с инфлацията, за да може да разгласява опорната точка, че именно неговото правителство е намалило дълга. Това беше вярно само номинално и към онзи момент, но Василев, а и всички други, знаеха, че самият той е заложил увеличение на дълга за годината. Днес съпредседателят на „Продължаваме промяната“ разказва, че пазарите са били затворени през март и април и затова не е изтеглил евтин дълг преди увеличените лихви, но това не е вярно. Доказва го голямата международна емисия на Хърватия точно от този период на годината.

В резултат служебното правителство трябваше да започне да финансира дефицита чак когато лихвите на централните банки бяха повишени, а оттам – и всички лихви по кредити, включително и държавните.

Служебното правителство обаче не е невинно. Росица Велкова даде две пресконференции, на които представи държавните финанси в трагично състояние, в каквото те не са, разказа публично на всички, че ще ни трябват огромни дългове и че еврозоната става мечта заради неизпълнението на критериите.

Е, не е особена изненада, че инвеститорите слушат какво говорят финансовите министри на страните, в които мислят да инвестират. И си мислят какво могат и какво не могат да предложат на една държава, която все по-трудно управлява финансите си. Ако пък са погледнали и към думите на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който дори обяви, че страната е в неплатежоспособност и скоро щял да дойде МВФ да ни оправя, то нещата започват да изглеждат страшно.

Резултатът от всички тези грешки е налице – България ще плати огромни суми по лихви заради собствените си грешки и то докато все още се намира в сравнително добро финансово здраве. Вината е на всички управлявали политици в последните две години и на отказа им да погледнат рационално и корпоративно на управлението на страната.

През следващата година, ако нещата продължат по тази логика, България няма да успее да набере нужния ѝ дълг от пазарите, защото никой няма да иска да инвестира тук. Влизаме в омагьосан кръг, от който излизането е само с дружни усилия и загърбване на дребните провинциални политически сметки. Иначе всичко през последните 25 години е било „вятър работа“.

---

Този текст е публикуван в последния брой на сп. "Клуб Z" през декември 2022 г. Препечатваме го с незначително осъвременяване.