Стотици хиляди хора умират от грип всяка година в световен мащаб. По време на големите пандемии смъртността е била много по-висока, пише ourworldindata.org.

Но рискът да се умре от грип намалява чувствително през годините - заради подобрение на санитарните условия, здравеопазването и въвеждането на ваксинации.

Хората, родени през 1940 г., имат една трета от риска да умрат от грип, който са имали родените през 1900 г. - дори когато стигнат до една и също възраст. Тенденцията за спад на опасността продължава. Така за родените през 1980 г. рискът е наполовина на този, който е за дошлите на бял свят прз 1940 г.

Въпреки тази окуражаваща тенденция грипът остава тежест по света заради застаряващото население и липсата на качествено здравеопазване и санитарни условия все още в много страни по света.

Колко души умират от сезонния грип годишно?

Това е важен въпрос, но отговорът му е доста труден. Грипът е добре проучена болест, но въпреки това не е лесно да се поддържа точна статистика. Една от причините е ясна за всички - симптомите са подобни с тези при други вирусни инфекции като респираторния синцитиален вирус и риновируса. В много страни само една част от пациентите с грипоподобни симптоми се тестват. Така че статистиката пропуска някои, а в немалко държави и голяма част, от случаите.

Друг проблем е, че грипът може да причини смърт по редица индиректни начини. Може да доведе до смърт след респираторни усложнения като пневмония, но и сърдечно-съдови усложнения - инфаркт или инсулт, или други сериозни инфекции. Това е особено вярно за възрастните хора и за онези, които имат хронични заболявания. 

За да се преоделят тези пречки изследователите оценяват тежестта на грипа с други методи. Могат да видят какъв е броят на извънредната смъртност по време на грипни епидемии и с проследяване на данните за починалите да изведат колко от смъртните случаи са настъпили от грип.

Годишната смъртност, причинена от сезонния грип, беше оценена в Global Pandemic Mortality Project II, като са използвани данни между 2002 и 2011 г. Те показват, че в този период всяка година по света са умирали между 294 хил. и 518 хил. души.

Това са оценките в случаите на хора с респираторни проблеми. Т.е. тук не са включени смъртните случаи, причинени от кардиоваскуларни усложнения след заразяване с грип.

На картата е показано съотношението на починали на 100 000 души за този период при хора над 65 г. В Европа това 30,8 на 100 000 годишно в тази възрастова група. В страните с ниски доходи тези оценки на смъртността са доста по-несигурни заради по-оскъдните данни, но се смята, че грипът е много по-смъртоносен в страни от Южна Америка, Африка и Южна Азия отколкото в Европа и Северна Америка. Примерно Индонезия има над два пъти по-голяма смъртност в сравнение с Канада. Възрастта е важен рисков фактор. Малките деца и старите хора изглежда, че са по-застрашени да починат от множество респираторни болести, в това число и грип, в сравнение с младите пълнолетни. Например 60-годишен човек е с десет пъти по-голям риск да почине от грип в сравнение с хората на 20 години.

Застрашеността от смърт от грип зависи също и от други фактори като качеството на здравната система, съответния щам на вируса и дали човек е ваксиниран.

Някои грипни сезони са много по-тежки. Това се случва обикновено, когато се появяват нови щамове, които причиняват пандемиите. С течение на времето инфлуенца вирусите, които цирулират в населението, мутират през процес, наречен антигенен дрифт. Когато има резки и големи промени, говорим за антигенен шифт. При този антигенен шифт се стига до пандемиите.

Така например испанският грип се появява след комбиниране на човешка инфлуенца и  животинска, като така се формира нов H1N1 вирус. Според скорошни оценки около 17,4 млн. души умират по света между 1918 и 1920 г. от испански грип.

Данните показват, че рискът някой да умре от инфлуенца на дадена възраст непрекъснато намалява през годините. Но тъй като населението по света се увеличава и освен това все повече застарява общият брой на смъртните случаи остава относително стабилен