Какво се случва с минералните води на София, след като е известно, че столицата ни е една от най-богатите общини в света по богатство на минерални води. Преди време експертният екип Околна среда от Стъпка 2 на "Визия за София" събира и анализира съществуващата информация за изворите на минералните води, съобщава днес в обширен материал БНР.

Събраната информация е от 31 обособени находища с общо 75 водоизточника на минерални води. Те се изливат на повърхността във вид на естествени термални извори в Банкя, Княжево, Горна баня, Овча купел, София – център, Панчарево и Железница. В многобройни сондажи са разкрити находищата на напорни субтермални, термални и горещи води. Над 20 сондажа се самоизливат пък в Софийската котловина.

Каква е съдбата на това богатство?

“Все по-малко бани са запазени и ние ги губим ежегодно. София е един много добър пример на губещите минералните си бани градове. В София е имало повече от десет такива, те естествено са наследство на Османски хамами, а преди това са били Римски“,  казва в ефира на “Нашият ден“ по програма "ХристоБотев" арх. Ивайло Захариев от Българската асоциация за термално наследство:

“Много е ценно да се каже, че това са едни сгради, на които ценността им не е само сграден фонд. Това е цяла една култура на бани, на която в миналото много пъти се шегуваме, че това са древните молове на България и не само, защото тогава хората са се събирали и са оставали там по цели дни. Майките са избирали девойки за съпруги на синовете си. Прекарвало се е много време в тези сгради. Това са едни прекрасни сгради, правени, за да съберат хората. Тази култура е наследство от Римската империя“.

“Ние ги наричаме местата с минерална вода бани, но банята в Банкя все още е спа център, възстановена е цялостно, но се ползва едното крило и всъщност са смесени мъже и жени. Това е добре, че може да събере семейства зедно на почивка, от друга страна, това е наистина спа център и хората са с бански. Ние загубваме тази банска култура, за която говоря до момента. Всички тези курорти, за които знаем – и “Карлови Вари“, и “Баден-Баден“ и “Будапеща“, това са запазени бани все още в днешно време“, казва още той в интервю за БНР.

Защо в София няма минерални бани?

“Затова трябва да се пита общината, с която ние много години се борим. Изгубваме тази култура, защото тя не се осъзнава. Когато една култура се неглижира 20-30 г., тя се загубва.

От извора на централна минерална баня всеки ден изтича 1 млн. литра на ден минерална вода. Това нещо го хвърляме в канала и в туби на граждани, които събират вода."

По думите му, София губи много от това, че не ползва ресурсите си. В града има над 30 извора, а ние имаме две-три стари минерални бани.

Добрите примери…

“У нас има и добри примери, но те са в по-малки селища, като банята в село Ягода и тази в село Кръстова. Във Вършец се правят много големи постъпления, за да се възстанови банята целогодишно“, казва още архитектът.

Какво трябва да се промени?

“Основната причина, която общината изтъква, е липсата на средства. За мен това е управленско безсилие.

Проблемът е в цялостната липса на визия какво да се прави с минералните бани и с музеите на София. Тук отиваме изобщо към управлението на София, което очевидно не е добро“, казва още той в интервюто за "Нашият ден".