15 януари в снимки

Днес се навършват 120 години от рождението на големия български поет, публицист и преводач Гео Милев.

Роден е на 15 януари 1895 година в Раднево в учителско семейство. От малък проявява интерес към литературата и рисуването. През 1907 г. в детското вестниче "Славейче" е отпечатано първото му стихотворение. Като ученик в Старозагорската гимназия (1907-1911) издава ръкописни вестници, съставя сборници, които сам илюстрира, пише хумористични, патриотични и интимни стохотворения. По същото време превежда от руски език стихове на Пушкин, Лермонтов, Некрасов, Колцов, Фет и др.

Следва романска филология в Софийския университет (1911-1912), а след това продължава образованието си в Лайпциг (1912-1914), където слуша лекции по философия и по театрално изкуство и пише дисертация за Рихард Демел.

През декеври 1913 г. в сп. "Листопад" се появяват първите му публикации - "Литературно-художествени писма от Германия". По това време Гео Милев е горещ привърженик на индивидуализма и естетизма; ориентира се в немската литература и в културния живот в Германия, увлича се от модерната немска поезия.

През юли 1914 г., след старта на Първата световна война, заминава за Лондон, където се запознава с английската литература. Среща се с емигриралия белгийски поет Емил Верхарн. Върнал се отново в Германия, за да продължи образованието си, Гео Милев заподозрян, че е английски шпионин, е арестуван в Хамбург от немската полиция. Поради липса на доказателства е освободен.

През 1915 г. се връща отново в България. Отпечатва в ограничен тираж литературни листове за Маларме, Демел, Верлен, Верхарн и Ницше, които съдържат преведени от него стихове; всеки лист е посветен на някого от младите поети-символисти - Лилиев, Дебелянов, Траянов, Л. Стоянов и Н. Райнов.

През март 1916 г. е призован да отслужи военната си повинност в ШЗО в Княжево. Оттам като старши подофицер е изпратен в 34-ти троянски полк, който е на позиция при Дойран, срещу англичани и италиaнци. Назначен е за командир на разузнавателния апарат в града. На 29 април 1917 г. неговият пост е открит от англичаните и е подложен на артилерийски огън. Гео Милев е тежко ранен в главата и губи дясното си око.

През февруари 1918 г. заминава със съпругата си Мила за Берлин, за да бъде опериран. Остава там до март 1919 г. Въпреки няколкото операции по време на престоя си посещава библиотеки, музеи, изложби, театри.

В Берлин се запознава с новите явления в немската литература, свързва се с немски писатели и художници, превежда и печата експресионистичното списание "Акцион". След като се завръща в София, Гео Милев издава списание "Везни" (1919-1922), което се оформя като трибуна на символизма и експресионизма в България.

През 1924 г. започва да издава сп. "Пламък", в което печата статии, "Грозни прози", поемата "Септември", началото на поемата "Ад". Заради поемата "Септември" книжка 7-8 на сп. "Пламък" е конфискувана, а Гео Милев е даден на съд. През януари 1925 г. списанието е забранено. На 14 май 1925 г. той е осъден на 1 година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за 2 години. Той решава да обжалва делото пред Апелационния съд, но на 15 май е арестуван от полицията и изчезва безследно. Убит е и заровен в общ гроб в Илиянци.

 

* * *

 

На 15 януари САЩ отбелязват Деня в памет на Мартин Лутър Кинг, който е роден на същата дата през 1929 г. в Атланта, Джорджия. Син е на баптисткия свещеник Мартин Лутър Кинг Старши и Алберта Уилямс Кинг.

Мартин Лутър Кинг е американски духовник и общественик, един от водачите на Афроамериканското движение за граждански права. Кинг става баптистки пастор и още в началото на своята кариера става защитник на гражданските права, превръщайки се с времето в една от иконите на американския прогресивизъм.

Мартин Лутър Кинг ръководи Автобусния бойкот в Монтгомъри през 1955 година, а две години по-късно участва в основаването на организацията Конференция на южните християнски водачи, на която става пръв председател.

През 1963 г. с неговите усилия е организиран известният Поход до Вашингтон по време на който произнася емблематичната си реч „Имам една мечта“.

В нея той прокламира разширяването на обхвата на традиционните американски ценности, включвайки в него представата за общество, игнориращо цвета на кожата. С тази реч Кинг утвърждава своята репутация на един от най-значимите оратори в американската история.

Президентът Джон Кенеди се противопоставя на този поход и след разговори с лидерите и по-специално с Мартин Лутър Кинг, фокусът и целите на марша са променени. Въпреки това по време на провеждането му са направени съвсем конкретни искания:

- Да се прекрати расовата сегрегация в обществените училища

- Да се прокарат закони, които да осигуряват еднакви граждански права

- В частност да се гласува закон, който да забрани расовата дискриминация при наемане на работа

- Да се защитят всички активисти и членове на обществени организации от насилието на полицията

- Два долара на час минимална заплата

Въпреки противоречията, напрежението и несъгласията, възникнали преди и по време на похода, той може да се характеризира като успешен. В него участват около 250 000 души от различни етнически и социални групи, включително известни личности като Хари Белафонте, Сидни Поатие и Марлон Брандо. По онова време маршът е събитието, което събира най-много хора в цялата история дотогава.

През 1964 г. Мартин Лутър Кинг става най-младият лауреат на Нобелова награда за мир за неговите усилия за премахване на сегрегацията ирасовата дискриминация чрез гражданско неподчинение и други ненасилствени средства. В последните години от живота си той насочва усилията си към борбата с бедността и прекратяването на Виетнамската война.

Мартин Лутър Кинг е убит на 4 април 1968 година. Посмъртно е награден с Президентския медал на свободата (1977) и със Златния медал на Конгреса (2004).

На 15 януари отбелязваме и още един рожден ден – на виртуалната енциклопедия Уикипедия. Тя стартира в интернет през 2001 г. и представлява многоезична, мрежово-базирана енциклопедия със свободно съдържание.

Става въпрос за динамичен продукт на сътрудничещи си доброволци от целия свят, позволяваща на всеки човек с достъп до интернет да участва в редактирането ѝ. Проектът започва на 15 януари 2001 г. като допълнение към Нюпедия, която се съставя от експерти. В момента Уикипедия се управлява от организацията с нестопанска цел Фондация "Уикимедия“. В енциклопедията има над 20 милиона статии, включително над 140 000 в българоезичната ѝ версия, създадени от над 100 000 доброволци. През годините на своето съществуване Уикипедия завоюва голяма популярност, насърчавайки зараждането на други сродни проекти като Уикиречник, Уикикниги и Уикиновини.

Големите предимства на енциклопедията са нейното свободно разпространение и списване, както и широкият ѝ обхват на теми. Редакторите са насърчавани да се придържат към политиката на „Неутрална гледна точка“, съгласно която основните възгледи по даден проблем се обобщават без опит да се изведе обективна истина. Така или иначе, славата на Уикипедия като достоверен справочник е оспорвана.

Отворената ѝ природа позволява вандализъм, неточности, непридържане към приети норми, ниско качество и лично мнение. Уикипедия — в сравнение с традиционните енциклопедии — е критикувана също и за системна пристрастност, предпочитане на консенсуса пред личния авторитет и предполагаема липса на конкретна отговорност за статиите.

Съществуват над 270 разноезични версии на Уикипедия, около 100 от които са сравнително активни. Към март 2011 г. англоезичната, немскоезичната, рускоезичната и френскоезичната версии са единствените, разполагащи с над 1 милион статии. Над 100 000 статии има и на 33 други езика: полски, японски, италиански, нидерландски, португалски, испански, шведски, китайски, норвежки (букмол), фински, каталонски, волапюк, румънски, украински,турски, унгарски, чешки, есперанто, датски, корейски, индонезийски, словашки, арабски, виетнамски, сръбски, литовски, иврит, български, малайски, словенски и уарай-уарай.

Девизът на Уикипедия е „Свободната енциклопедия, която всеки може да редактира“, а дефиницията, която ѝ дава нейният основател Джими Уейлс, е „опит да се създаде и разпространи свободна енциклопедия с възможно най-високо качество до всеки човек на планетата на собствения му език“. Тя се разработва на сайта wikipedia.org чрез програма, наречена „уики“. Тази технология е първоначално измислена от Уорд Кънингам за неговия УикиУикиУеб. Кънингам използва хавайската фраза уики уики, която той вижда използвана като име на автобусна линия на Международното летище в Хонолулу, произлизащо от удвояване на наречието уики, „бързо“. Името „Уикипедия“ пък е измислено от Лари Сенгър.

Нека видим в снимки какво още се е случило на 15 януари по света през годините.

Снимки БГНЕС, Уикипедия и архив