Решението на българския Конституционен съд да отмени голяма част от съдебната реформа, включително ограничаването на правомощията на главния прокурор, предизвиква безпокойство.

За поредна година Европейската комисия констатира, че броят на присъдите за корупция по високите етажи у нас е малък, а данните за съдебните дела са неубедителни.

Това се казва в огласения днес в Страсбург годишен доклад на Комисията за върховенството на закона в страните членки на ЕС.

Конституционният съд реши, че част от всеобхватните изменения в българската конституция, важни за организацията на държавата, са приети от некомпетентен за това орган. Затова КС обяви повечето от реформите за неконституционни. В резултат отново изникнаха опасенията отпреди, които реформите е трябвало да разрешат.

Отменените изменения включват ограничаването на правата на главния прокурор, въпреки че механизмът за неговата и на заместниците му отчетност бяха обявени за конституционни. Ефективността на този механизъм обаче остава ограничена от някои процедури.

По отношение на Висшия съдебен съвет (ВСС) Конституционният съд отмени цялата му реформа, но реши, че той може да бъде преструктуриран. Дългосрочните командирования на съдии и функционирането на Инспектората към ВСС продължават да будят безпокойство.

Нивото на предполагаемата независимост на правосъдието в България продължава да бъде много ниско.

Продължава да бъде ограничено прилагането на националната стратегия за борба с корупцията.

Предприети са някои стъпки за прилагането на реформата на КПКОНПИ. Сътрудничеството на компетентните национални органи за борба с корупцията като цяло е добро, но все още липсва солидно досие за дела за подкупи по високите етажи. Присъдите остават малко на брой, а данните за съдебните дела са неубедителни.

Продължава работата по укрепването на интегритета на полицията и съдебната система, но все още има големи пропуски в правилата за интегритет на лица с висши изпълнителни функции.

Прилагат се правилата за разкриване на активи и интереси от държавните служители, въпреки че липсва принудата да го правят.

България подготвя закон за прозрачност при лобирането. В сила влязоха нови изменения на закона за защитените свидетели. Не са достатъчни обаче мерките за намаляването на риска от корупция при обществените поръчки.

В сила остава безпокойството около финансирането и политизирането на медийния регулатор. Все още не е приет проектозаконът, целящ засилване на независимостта на обществените медии. Продължава забавянето на назначаването на нов генерален директор на БНТ.

Въпреки няколкото регистъра все още е ограничена принудата за задължителното разкриване на собствеността върху медиите.

Има подобрение в разпределението на държавните реклами.

Всъпреки това все още има индикации за политическо и икономическо влияние върху медиите.

Достъпът до публична информация се подобрява, макар да остават пречките отпреди. Журналистите са изправени пред повече предизвикателства в дейността си.

КС бе призован да преразгледа резултатите в някои избирателни секции. Някои независими и регулаторни органи продължават да работят с изтекъл мандат и отново са стартирали процедури по подновяване.

Конституционните промени, ограничаващи правомощията на президента по назначаването на временното правителство, са обект на друга конституционна проверка.

Все още съществуват опасения за качеството на законодателния процес. НС отхвърли опитите за повторно въвеждане на закон, изискващ регистрирането на организации, получаващи финансиране от чужбина, припомнят от Брюксел.

Какво е и какво не е свършила България

Ето какво е направила и не е направила България по препоръките в доклада от 2024 г.

• Няма напредък по приемането на адекватна законодателна рамка, за да бъде избегнато дългосрочното командирована на съдии за попълване на вакантни позиции в съответствие с европейските стандарти.

• Няма напредък в придвижването на проектоизменения за подобряване на функционирането на Инспектората към ВСС и избягването на риска от политическо влияние – най-вече чрез участието на съдебни органи в излопра на неговите членове.

• Няма напредък след решението, че процедурата е била неконституционна, що се отнася до плановете за приемане на механизъм за въвеждане на предпазни клаузи при процедурата по назначаването на избраните от парламента членове на Висшия прокурорски съвет с цел гарантиране на тяхната независимост и вземането предвид на европейските стандарти, особено по отношение на ролята на този съвет при назначаването и освобождаването на главния прокурор.

• Няма напредък в гарантирането на подобрена ефективност на разследванията и солидно досие са съдебни дела и окончателни присъди за корупция по високите етажи, както и в институционните реформи на Антикорупционната комисия.

• Ограничен е напредъкът в подобряването на интегритета на лицата на висши изпълнителни постове в съответствие с европейските стандарти, най-вече в гарантирането на ясни стандарти за интегритет за правителството и на наличието на ясен механизъм за санкциониране.

• Постигнат е известен допълнителен напредък в подобряването на прозрачността в разпределянето на държавните реклами, най-вече на тези, сключени чрез посредници като медийните агенции.

Комисията препоръчва България да предприеме стъпки за отстраняването на тези недостатъци.