България е единствената страна в Европейския съюз, която няма действащата система за въздушна медицинска помощ. Дори Сърбия, която не е член на блока, има изграден център за медицински авиотранспорт. Защо? Защото редица изследвания показват, че цели 20% от жертвите на катастрофи по пътищата, могат да бъдат спасени, ако страната разполага с въздушна линейка. В нашия случай - за 2021 година - това означава 112 живота. 112 човешки живота, които загубихме заради по-малко от 200 млн. лв. 

Въпросът днес не е защо досега, след толкова много години членство в най-силния икономически и политически съюз на планетата, България все още е на опашката по този показател. Въпросът е - кога това ще се промени? 

Къде се намираме?

От много години обществото, експерти и активисти питат защо страната ни не може да се сдобие с медицински хеликоптери и обучен персонал за тях. Винаги оправдание е имало, винаги е имало намерения, никога сериозни и конкретни действия. Това се промени през миналата година, когато вече бившето правителство "Петков" реши да задейства процедурите по изграждането на спешна медицинска помощ по въздух (HEMS) и да стартира процеса по закупуването на машини. За целта бяха направени няколко много важни неща, за които ще разкажем тук.

На първо място бе създадено специализирано дружество, което да оперира системата - "България хели мед сървиз". Това е държавна компания - 100% собственост на Министерството на транспорта и съобщенията. Дружеството е финансирано с 3 млн. лв., има си Съвет на директорите, има си управител, има си служители, пилоти, инженери, технически лица. Идеята на дружеството е да създаде условия за работа на системата и да работи с нея, когато тя е вече напълно изградена. Основно обаче, "България хели мед сървиз" трябва да е лицензоносител на правото за извършване на въздушна медицинска помощ. 

Този лиценз се получава от Главна дирекция "Въздухоплавателна администрация" (ГВА), която пък се ръководи по изискванията на Европейската агенция по безопасност на полетите и по Регламент 965 на Европейския съюз. Няма как да имате медицински авиотранспорт, без да получите лиценз за това от ГВА. Именно поради тази причина и "България хели мед сървиз" пуска обществена поръчка за наем на един хеликоптер за малко над 1,7 млн. лв. Притежанието на поне една машина е основно изискване за получаване на лиценз, защото именно така компанията може да докаже, че хората, които е наела, могат да работят с точно този модел хеликоптер. 

Трябва да е ясно, че това е различна поръчка от тази на Министерството на здравеопазването за шест нови хеликоптера, която бе отмнена преди около месец от служебното правителство и която - както вече стана ясно - ще бъде заменена с процедура за пряко договаряне с италианската компания "Леонардо".

Обществена поръчка на "България хели мед сървиз" за наем на хеликоптер е официално стартирана на 16 декември 2022 г. 

Председателят на Съвета на директорите на "България хели мед сървиз" Георги Клисурски обясни пред Клуб Z какви са сроковете, в които би трябвало да страната да получи първата си машина - под наем. По думите му, ако обществената поръчка завърши безпроблемно на 16 януари, в най-добрия случай до средата на февруари компанията трябва да има сключен договор с доставчик. В следващите 2 до 3 месеца ГВА би трябвало да издаде необходимия лиценз и така от средата на годината първият български медицински хеликоптер да дава дежурства. Голямата поръчка за шест нови машини пък предполага, че първата от тях трябва да дойде до края на годината. 

Двете теми - поръчките на МЗ и на държавното дружество - обаче са пряко свързани, заради действията на служебната власт и сроковете, в които страната ни може да се справи с приемането и започването на работа на поне един медицински хеликоптер. Ето защо.

Какви са плановете? 

В самият край на 2022 година или по-точно на 23 декември служебното правителство пуска за обществено обсъждане проект за закриването на "България хели мед сървиз". Това се случва само 7 дни след обявяването на поръчката за наем на хеликоптер, с която би трябвало поне принципалът на дружеството - Министерството на транспорта, да е наясно. Зад идеята да се закрие компанията стои друга - системата да се повери на Държавния авиационен оператор, който също към този момент няма лиценз за извършване на медицински полети.

Срокът на това обществено обсъждане приключва на 23 януари или седмица след като трябва да е приключила поръчката за наем на хеликоптер. Казано просто - седмица след приключването на поръчката на "България хели мед сървиз", държавата може да вземе решение за закриване на... "България хели мед сървиз". 

Ако това се случи, административната логика сочи, че новият оператор на системата - Държавният авиационен оператор, трябва да започне с цялата документация за бъдещо лицензиране от ГВА изцяло отначало. Това е забавяне с поне шест месеца, защото горе-долу от толкова време работи по темата "България хели мед сървиз". Най-лошото стечение на обстоятелствата може да направи така, че дори да имаме един хеликоптер в края на годината - един от шестте от голямата поръчка, операторът може да няма издаден лиценз и да не може да лети. Най-малкото, защото самата компания, с която ще се извърши прякото договаряне - италианската "Леонардо", има съмнения, че ще може да достави хеликоптер до края на 2023 година. Ако това не се случи и "България хели мед сървиз" е закрита, това означава, че вместо да имаме поне един хеликоптер (под наем) от средата на годината, няма да имаме нито един до края ѝ. 

"Това ще бъде една изключително куриозна ситуация. Дори не бих я нарекъл куриозна, би била просто тъжна за българското общество. Ако нашата поръчка бъде успешна и ние като дружество сме намерили качествен доставчик, в готовност сме да го използваме и да придобием лиценз и в същото време държавата би ни затворила. Тогава какво би се случило? Ами тогава едни месеци просто ще бъдат изгубени и отново в България няма да има възможност за спасяване за известно време", казва Георги Клисурски. 

Остава въпросът защо? Кому е нужна тази смяна в последния момент? Трябва да е ясно и че проектът за закриването на държавната компания е пуснат за обсъждане в петък, в пет часа следобяд. 

"Аз, като част от дружеството, нямам никакво обяснение. Наистина, съвсем откровено. На мен ми е изключително странно защо биха го направили - това е нелогично. И аз задавам този въпрос", продължава Клисурски. 

Още по-нелогичното е, че при вземането на решението за закриване на компанията - нито нейният принципал, нито Министерството на здравеопазването, нито Министерският съвет уведомяват за това "България хели мед сървиз". Никой не ги и пита за решението за процедурата по пряко договаряне с "Леонардо", макар към този момент дружеството им все още да не е закрито и все още - поне на документи - то да е това, което ще оперира с медицинските хеликоптери. 

При всички положения обаче е ясно едно - ако "България хели мед сървиз" не бъде закрита, страната има шанс да получи поне един хеликоптер, който да изпълнява дежурства от средата на годината. Ако се закрие, то "Държавният авиационен оператор" трябва да изчака доставката на хеликоптер от "Леонардо" до края на годината в най-добрия случай, за да кандидатства за лиценз. Или поредните поне шест месеца - изгубени. 

Странностите обаче не приключват тук.

Финансирането и ПВУ

Според вече споменатия регламент 965 на ЕС, в неговия член 5, операторите на HEMS системи трябва да са част от търговския въздушен транспорт. Или с една дума - да са авиокомпания, каквато е реално "България хели мед сървиз". Според сайта на ГВА обаче, Държавният авиационен оператор не е такава компания. Той всъщност е авиационен оператор в България за изпълнение основно на полети със специално предназначение и/или полети за министерства и ведомства. Той няма разрешение за извършване на търговски въздушен транспорт. 

Какво означава това? Държавния авиационен оператор трябва първо да кандидатства за получаване на лиценз за търговски оператор и чак след това за лиценз за извършване на въздушна медицинска авиопомощ. Или това означава още едно забавяне. 

"Аз не мисля въобще, че Държавния авиационен оператор може да получи свидетелство за търговски въздушен лиценз, тъй като неговата вменена сила по закон е да прави държавни полети - президент, министър-председател. Не мога да си представя един второстепенен разпоредител с бюджетни средства към Министерството на транспорта изведнъж да стане търговски оператор", подчертава Георги Клисурски.

И така стигаме до следващия абсурд - България иска огромната част от финансирането за придобиването на шестте хеликоптера за HEMS по Плана за възстановяване и устойчивост - около 102 млн. лв. В същото време е напът да наруши основен регламент по темата. Трябва да е ясно, че в проекта за прехвърляне на системата към Държавния оператор е изрично записано, че ще се съобразява с текстовете на Регламент 965.  Съществува ли реална възможност да изгубим парите?

"За мен лично тук съществува огромен риск за средствата по Плана за възстановяване и устойчивост", казва Клисурски. 

И така стигаме до голямата поръчка за шест нови хеликоптера. 

Пряко договаряне

Пуснатата и прекратена вече обществена поръчка от правителството "Петков" за закупуване на шест хеликоптера предполагаше индикативна стойност от малко над 102 млн. лв. Полученото предложение от една-единствена фирма - "Леонардо", обаче е за сума с 20 млн. лв. повече. Това говори, че очевидно някой в Министерство на здравеопазването по времето на Петков не си е свършил качествено работата. В резултат сега служебната власт реши да прекрати поръчката и да прибегне до пряко договаряне с "Леонардо". 

В това решение има логика, защото нова поръчка, нови срокове и евентуалните обжалвания могат да костват твърде много време. Освен това "Леонардо" е на практика една от двете големи европейски компании, които са "златен стандарт" при изработването на хеликоптерни машини и е сигурно, че ще свърши работата качествено. 

И все пак - липсата на пряка обществена поръчка винаги оставя съмнения. 

Предстои да се разбере как ще се развие историята, но е напълно възможно заради недомислици и институционални междуособици, да преживеем още месеци или дори година без тази ценна въздушна медицинска помощ. А както видяхме в началото - това са много, много човешки животи.