България може да предоговори своя национален План за възстановяване и развитие (ПВР) само при изключителни случаи.

Тя обаче трябва да изпълни препоръките на Европейската комисия за постепенно декарбонизиране на своята икономика.

Това стана ясно от думите на говорителката на Комисията Веерле Нойц.

„Щом Съветът (държавите от ЕС – б.р.) е одобрил плана, една страна членка може да  го преразглежда и да поиска промени в него само в изключителни случаи“, отговори тя на журналистически въпрос.

След това съответната страна членка трябва да докаже, че вече не може да прилага част от плана си или целия план поради обективни причини. 

Нойц допълни, че Комисията желае да обсъди прилагането на индивидуални цели със страните членки, които вече не са достижими. Това ще изисква сериозна оценка на всеки отделен случай от страна на Брлюксел и засегнатата държава.

Досега не е получено искане от властите в София за преразглеждане на плана. В Брюксел знаят за решението на нашия парламент и за позицията на президента.

На 12 януари Народното събрание прие решение, с което задължи правителството да предоговори Плана за възстановяване и устойчивост в сектор „Енергетика“. То предвижда до края на март служебният вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов да постигне съгласие и предварителна положителна оценка за промените от ЕК.

С пълно единодушие беше прието да се поиска отпадане на поетия ангажимент за намаляване на въглеродните емисии с 40% до края на 2025 г. спрямо 2019 г. и продължаване работата на централите от Маришкия басейн без ограничения до 2038 г. (това стана, докато отпед пред Народното събрание организирани енергетици протестираха, б.р.).

Но дори и в преразгледаните планове има части, които задължително трябва да бъдат прилагани при всички случаи, посочи Веерле Нойц. Трябва да бъдат спазвани всички критерии на оценките според Регламента за възстановяване и устойчивост. Това включва например задължението 37 на сто от разходите да бъдат свързани с борбата с климатичните промени. Необходимо е и всяка страна да има план за изпълнение на всички свързани с нея специфични препоръки на ЕК. В случая с България това включва препоръката за постепенна декарбонизация на икономиката.

В рамките на настоящия план и факта, че той бе одобрен едва през май 2022 г., фокусът трябва да бъде върху неговото прилагане. Той съдържа значителни инвестиции и големи секторни реформи в енергетиката. Те са напълно съвместими с целите на механизма RepowerEU – постепенно отпадане на зависимостта на ЕС от руските изкопаеми горива.

„С други думи, българският план ще допринесе значително за изпълнението (на целите на RepowerEU – б.р.). Планът включва например реформи за намаляване на парниковите емисии в електрическия сектор с 40 на сто до 2025 г.

И тези реформи вървят ръка за ръка с важни инвестиции във възобновяеми енергийни източници и съхраняването на енергия.

Според плана финансовата подкрепа за превръщането на енергийния сектор в зелен възлиза на над 2 милиарда евро. Може би знаете, че България има най-въглеродоемката икономика в ЕС и ясните ангажименти за изпълнение на специфичните за нея препоръки за декарбонизацията бяха ключов елемент за одобряването на националния план“, изтъкна Нойц.

И Механизмът за възстановяване и устойчивост и други инструменти на ЕС дават над 5 милиарда евро финансова подкрепа за декарбонизацията на българската енергийна система, което да доведе до справедлив и прозрачен преход и да гарантира, че няма да има „изхвърлени“ граждани.

Една страна членка обаче няма да загуби предназначените за нея пари по време на периода на оценяване, след като е подала молбата за предоговаряне на своя план.