На 11 януари Комисията по правни въпроси към Народното събрание трябваше да разгледа общо шест проекта за изменения в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) с референции към Закона за съдебната власт, пет от които уреждащи пословичния вече механизъм за ефективно разследване на главния прокурор. До гласуване обаче не се стигна. И то на първо четене. С на практика 16 гласа за (като депутатите на БСП и „Възраждане“ напуснаха заседанието, гласуваха тези на ГЕРБ и ДПС) и 6 против комисията, председателствана от Радомир Чолаков (ГЕРБ), взе решение – нека първо да бъде изслушан главният прокурор Иван Гешев следващата сряда – по искане на самия Гешев, въпреки че становището на прокуратурата бе чуто (не за първи път) по време на заседанието на комисията. Бе изразено от заместника му – шефът на Националното следствие Борислав Сарафов.

Основният проект е този на Министерския съвет (МС), изготвен от Надежда Йорданова като министър на правосъдието в кабинета „Петков“ и доразвит от наследника ѝ – служебният министър Крум Зарков.

На това заседание, безпрецедентно досега за други заседания на комисиите в парламента, дойде и неговият председател Вежди Рашидов (ГЕРБ) – за да пожелае успех на участниците и да подчертае важността на закона. Както стана ясно обаче, то се превърна в своеобразно шестчасово обсъждане и даване на становища от юридическите и научните среди, без гласуване, без яснота кога ще има такова и ще има ли изобщо, но с яснота по друг въпрос – че ще бъде „самопоканен“ Иван Гешев.

Има ли бъдеще в 48-ото НС проектът за ефективното разследване на главния прокурор –  министърът на правосъдието Крум Зарков пред "Отворен парламент".

***

Г-н Зарков, на 48-ия парламент като да не му остава още много живот. В същото време има приоритетни за приемане закони, в това число във вашия ресор. Кой определяте като най-важен?

Първо, важно е да се каже, че всички закони са важни. Неслучайно Планът за възстановяване и устойчивост (ПВУ) е общ ангажимент и един проект да не се приеме, това спира останалите. Но, ако говорим в контекста на това, че може да остават няколко дни до края на това Народно събрание и трябва да се избере един закон, отговарям без никакви съмнения: Наказателно-процесуалният кодекс (НПК) и Законът за съдебната власт (ЗСВ), свързани с главния прокурор. Това е законът, който ще докаже и на българските граждани, и на нашите партньори, че България е тръгнала необратимо по пътя на реформа, според която никой не е над закона.

Обвързвате НПК с Шенген и нидерландското „да“?

Обвързвам го с всичко. Обвързвам го с доверието на българските граждани, обвързвам го с положителен годишен доклад на Европейската комисия за напредъка ни по върховенството на закона, обвързвам го с евентуална възможност за формално падане на мониторинговия механизъм, обвързвам го със сваляне на наблюдението по 70 дела от Европейския съд за правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) и го обвързвам с това, че Нидерландия не би имала никакъв формален аргумент да продължи да ни спира за Шенген.

Как тогава си обяснявате случилото се с НПК на последното заседание на комисията по правни въпроси – хем тържествено, хем на практика безплодно заседание?

Да припомним какво се случи – правната комисия наистина започна тържествено – самият председател на Народното събрание я откри, бяха поканени посланици да наблюдават как България е на път да реши един въпрос, по който си блъска главата от 15 години. В крайна сметка не се стигна до решение и това тържество завърши доста срамно. Какви са причините за това?  Неразбиране на важността на въпроса е мекият израз. Пълна безотговорност от страна на политическите сили е по-адекватният израз.

А колкото до опозицията по съществото на проекта, тя не е нова и аз не я пренебрегвам. Беше изразена основно от върховете на прокуратурата, но има и други критични бележки – от страна на ВКС. Всички тези бележки обаче не са нови, бяха изтъкнати при обществените обсъждания и то многократно. Този закон е продукт на работна група в Министерство на правосъдието, която е функционирала както при моята предшественичка Надежда Йорданова и е завършила с резултат, така и при новия екип в министерството в моя мандат. Това не са импровизации.

„Притеснително е депутатите да изпитват страх от това как ще гласуват един законопроект. И този страх да е от главния прокурор“ са думи именно на Надежда Йорданова в интервю за „Отворен парламент“. Има ли според вас страх сред депутатите от главния прокурор – било то Иван Гешев или друг?

Българският политически живот през последните 30-ина години се характеризира със страх от силните на деня, а главният прокурор с правомощията, които концентрира, винаги е сред силните на деня. Но не виждам от какво може да има страх, тъй като този закон ще се случи. Той е абсолютно неизбежен по няколко причини. Първо, защото ние сме се ангажирали с него като държава пред Европа и света. Второ, защото това е политическа тема и тя няма да престане да бъде такава докато не бъде решен проблемът – ще бъде в устата на политиците и по време на следващата предизборна кампания, когато и да е тя. Не знам защо не се разбира, че колкото по-бързо приключи, толкова по-добре за всички.

Но основният аргумент е, че така предложените промени в НПК и ЗСВ просто противоречат на основния закон и вече има закана от прокуратурата, че ако проектът мине, отива директно в Конституционния съд.

Да, бяха отправени тези упреци, но ако не се опре до сферата на Конституционния съд (КС), те винаги ще останат в сферата на „един казва едно, друг – друго“. А за да стигнат до КС, все пак трябва да се приеме нещо, което да се прати за проверка. Въпросът е горе-долу следният: Продължаваме ли да циклим или минаваме крачка напред?

Какви са разликите между този НПК и онзи на ГЕРБ с т.нар. надглавен прокурор, който вече падна в КС?

Този закон няма общо с онзи на Данаил Кирилов (бивш министър на правосъдието на ГЕРБ, б.а), така че не мога да обрисувам разликите, концептуално е различен. Самото решение на КС е взето предвид при сегашния проект, който стъпва на това, че съдия с ранг във върховен съд ще се превърне в прокурор „ад хок“ – по определен казус, за определен период от време, за да проведе разследването по сигнал срещу главния прокурор. Тази концепция, според мен, отговаря както на становището на КС, така и на посоките, които са задавани от години и от Венецианската комисия, и от ЕСПЧ. Този закон, в последния му вариант, който изработихме през ноември, получи становище от Комитета на министрите на Съвета на Европа, което е безпрецедентно положително. Там е записано, че според международните конституционалисти и юристи, това е максимумът, който може да бъде постигнат в рамките на сега действащия в България основен закон.

Не казвам, че нашият конституционен съд утре не може да реши друго, това е негово право. Но за да знаем какво би решил, трябва да го имаме черно на бяло, трябва да имаме приет закон.

Президентът Румен Радев е „заръчал“ на мандатоносителя БСП да не връща мандата докато не бъдат приети законите за Шенген. В този смисъл очаквате ли левицата, от която и вие сте част, да се съобрази и дори и да няма шанс за излъчване на редовно правителство, да „тупа топката“ до приемането на НПК?

Не става дума да се „тупа топката“, а да се каже публично, че се обвързва едното с другото. Не знам какво ще направи БСП, но честно казано не съм оптимист – не заради БСП, а заради всичко, което видях в последните месеци в парламента. Той започна с декларации на парламентарните групи, като във всяка една от тях (с изключение на тази на „Възраждане“) като основен ангажимент бяха обявени законите по плана за устойчивост. Три месеца по-късно в сектор „Правосъдие“ имаме един отхвърлен закон и един приет закон. Така че, след като три месеца бяха загубени, бих бил наивник да смятам, че нещо ще се случи до края. Но пак казвам, ако можем да изберем какво да се случи, то това трябва да е този закон.

Вие го намекнахте, но случайно стечение на обстоятелствата ли е, че относно антикорупционния закон бе даден максимално дългият срок за постъпване на предложения между двете четения, този за защита на хората, подаващи сигнали за нарушения изненадващо бе отхвърлен още на първо четене, а НПК – забавен с изслушвания. Или има все пак обективна причина – лошо написани тестове.

Аз ще ви дам фактите, а вашите читатели ще преценят дали е случайно стечение на обстоятелствата или не. За двата антикорупционни закона, приети на първо четене, беше даден възможно най-големият срок за предложения, защото имало много такива. В момента, в който с вас си говорим няма внесено нито едно предложение. За закона за защита на лицата – той беше отхвърлен с аргумент, че може да се направи по-добре. В момента, в който с вас си говорим, такъв закон е внесен и е на 95% същия като този, който беше отхвърлен. За НПК описахме ситуацията. Ами не е случайност, нежелание е.

Не е ли време наистина да се направи всеобхватна правосъдна реформа, която да улесни и гражданите, и магистратите и да сложи край на контрааргументите, че все нещо се прави „на парче“ и „на коляно“?

12 законопроекта са заложени в ПВУ. С един от тях се разширява правната помощ така, че уязвимите групи да имат достъп до правосъдие. С друг се въвежда задължителната медиация, с което да се разтоварят съдилищата и да се спомогнат гражданите по-бързо да уреждат споровете си. С трети се въвежда отговорност за главния прокурор. С четвърти се създава антикорупционна агенция за високите етажи на властта. С пети се дава защита на гражданите. С шести се прави реформа на кадастъра. 12 са! И са всеобхватни.

Колкото до улесняването на гражданите, в НПК, за който говорим, има страшно много разпоредби, които касаят точно този елемент, включително правото на жертвите и пострадалите да движат процеса по-бързо. Така че, аз предлагам да започнем с това, което е на масата. Има още какво да се направи, винаги ще има, но не приемам аргументът, че наказателният процес в България пречи с нещо на прокуратурата. Сигурно може да бъде по-ефективен и съм готов да чуя всяко мнение. В същото време прокуратурата сама се хвали, че от това, което вкарва в съда, над 90% са осъдителните присъди – значи там НПК не пречи. Аз питам за тези, които не стигат до съда.