"Възможно ли е Балканите да са следващото игрално поле за руския президент Владимир Путин и неговата политика на дестабилизация? Неотдавна Ангела Меркел не изключи такава възможност и това трябва да се приема съвсем сериозно". Подобна хипотеза развива анализаторът Иван Кръстев в статия за в."Файненшъл таймс", озаглавена "Балканите са слабото място на Европа".

Според него има два сценария за 2015 г. Първият е Кремъл са се оттегли от Източна Украйна и да се опита да оправи отношенията си със Запада. Вторият е да опита да поеме инициативата като засили натиска над европейските лидери и се опита да разцепи континента на Север и Юг. Русия разполага с все по-ограничено пространство да маневрира при близките си съседни държави, пише Кръстев. 

"Мащабна военна операция в Източна Украйна би означавала тежки загуби на човешки живот и повече санкции. Това би погребало и току -що зародилият се Евразийски икономически съюз, защото съюзниците Беларус и Казахстан дадоха да се разбере, че са категорично против преначертаването на държавните граници. Затова логично изглежда Русия да увеличи натиска над Европа и да го направи извън териториите на бившия СССР, а Балканите изглеждат възможна гореща точка в този сценарий", смята Кръстев. 

Една "контролирана криза" на Балканите ще бъде коз, който ще принуди много европейски правителства да отклонят вниманието си от Украйна, ще стане почти невъзможно ЕС да поддържа и изгражда единство по въпросите на сигурността и ще отвори пропаст между европейския Север и европейския Юг, обяснява тезата си той.

Балканите са задният двор на Европа и слабото място на дипломацията на Брюксел. "Банковите им системи са крехки. Ако бизнесмени с големи депозити и връзки с Русия, решат внезапно да си изтеглят парите, резултатът ще бъде масви фалити и страдания за населението. Прозападните правителства ще бъдат силно разклатени. Това е мястото за оказване на натиск, ако Москва иска на притесни европейците", продължава Кръстев.

Изключително уязвими места са оставането на Република Сръбска в рамките на Босна и Херцеговина, сръбско-албанските отношения и продължаващата силна зависимост на района от руските енергийни доставки, обяснява анализаторът.

"Повечето от местните олигарси са с руски връзки и руската външна политика лесно може да ги използва", дава още един аргумент в тази посока той.

Все пак дестабилизирането на Балканите не изглежда толкова лесно и е по-скоро рисков проект, от който най-вече би изгубил Путин. Русия не може да предложи на местните общества нито работещ икономически, нито привлекателен политически модели, а руските компании в крайна сметка биха били сред големите губещи от дестабилизирането на прозападните правителства на Балканите, е мнението на Иван Кръстев.