Най-известният ресторантьор в страната - Ричард Алибегов, който успя да измъкне намаление на ДДС за бранша, но не и запазване на цените в заведенията, има ново искане. И то е властта да позволи вписането на задължителен бакшиш от 10% в сметката на клиентите. С една малка особеност - този бакшиш да не се облага с данък. 

Очаквано - като аргумент бе даден примерът, че в много държави в чужбина има такава практика. Според Алибегов, това бил "жест от страна на клиента към сервитьора, защото е доволен от свършената работа". Какво правим, когато не сме доволни от работата на сервитьора обаче - така и не стана ясно. Можело, казва ресторантьорът, да не сме доволни от заведението или продуктите, но когато сервитьорът си е свършил работата, трябвало да му се остави нещо. И затова не трябвало да се облага бакшишът и с данък. 

Още по-странно бе следното твърдение: 

"Легализирането на бакшишите е много хубаво нещо, защото сервитьорите ще могат да използват това като допълнителен доход, ако искат да кандидатстват за кредит, но пак считам, че това трябва да е необлагаемо."

Как банката ще знае какъв е този доход, за да сметне кредита, като е необлагаем - остава мистерия. 

Това подчерта и председателят на бюджетна комисия - Петър Чобанов. Ако има някаква регулация, на каквато Алибегов е съгласен, то тя може да мине само през облагане. 

Още "по-интересно" е мнението на колегите от бранша - сервитьорите. Пред бТВ един от тях коментира, че "когато получим бакшиш, значи, че сме си свършили работата добре" и че именно това е стимулът на служителите да си вършат добре работата. Какъв стимул ще е това, ако е задължителен - пак не разбираме. 

В интерес на истината, Алибегов е прав, че на много места в чужбина включването на бакшиша в сметката е нормална практика. Тя обаче, в повечето случаи, не е държавна политика, а политика на съответното заведение. Така клиентът може да реши сам дали да влезе в такъв обект, или не.