Молдова е следващата Украйна.

Това обяви руският външен министър Сергей Лавров в интервю за "Россия 24". В разговора с топ дипломата журналистът Дмитрий Кисельов обяви, че Украйна за "успешен западен проект". Той попита Лавров коя друга държава край Русия "може да поеме по този път".

"В момента Молдова е възприела тази роля, преди всичко защото успяха да поставят президентка начело на страната с доста специфични методи, далеч недемократични, която просто иска да се присъедини към НАТО. Тя (Мая Санду) има румънско гражданство, готова е да се обедини с Румъния и въобще е готова почти на всичко", отбеляза външният министър.

Приднестровието е регион в Молдова, контролиран от проруски сепаратисти. Москва изпитва сериозен апетит към Молдова, тъй като от географска гледна точка през нейната територия може да се организира бърза офанзива към Русия.

Санду се опитва да реформира страната, за да може един ден тя наистина да стане сериозен кандидат за членство в ЕС. Проруското население обаче се мобилизира срещу тези планове. Молдова е една от най-бедните страни в Европа, но е приела най-много украински бежанци спрямо броя на населението. 

Косвени заплахи като тази, изречена от Лавров, засилват опасенията в малката държава, че рискът от руска агресия е твърде висок. В интервю за германския вестник „Ди Велт“ съветникът на молдовското правителство Александру Фленчеа призовава за "безусловно и пълно изтегляне на руските войски и боеприпаси от молдовска територия, както и за демилитаризация на Приднестровието".

Фленчеа отговаря за поддържането на мира в конфликта в Приднестровието и съветва министър-председателя Наталия Гаврилица. Изтеглянето на руските войски е "приоритет на правителството", каза той пред „Ди Велт“. От известно време Молдова се страхува за националната си сигурност.

Фленчеа казва, че руските войски и паравоенни части в Приднестровието са "по-скоро неудобство, отколкото реална заплаха за Украйна, поради техния размер и военен потенциал, но представляват потенциална заплаха за сигурността на Молдова, независимо от войната в Украйна".

Според ръководителя на молдовското разузнаване Александру Мустеата рискът от руска атака все още е висок.

"Въпросът не е дали Руската федерация ще предприеме нова офанзива срещу територията на Република Молдова, а кога", заяви той по държавната телевизия в края на декември.

Според него е възможно да има такава между януари и април. Фленчеа разглежда това твърдение в перспектива: в момента "няма признаци на пряка военна заплаха от страна на Руската федерация". Това се дължи най-вече на хода на войната в Украйна: Путин все още не може да премине през Молдова, както първоначално си е представял. Съпротивата на украинците защитава и Молдова.

В края на октомври руска ракета удари граничния град Наславча, а през декември отломки от ракета бяха открити в овощна градина в друг град близо до границата с Украйна.

"Молдова не е в безопасност и не може да бъде в безопасност, докато трае тази война", казва Фленчеа.

Голяма част от военното оборудване на Молдова е остаряло. "Като се има предвид заплахата от руски ракетни атаки, една система за противовъздушна отбрана наистина би била от изключителна важност", казва Михайлов. Но средствата липсват.

Досега Кишинев почти не е харчил пари за собствената си армия. Бюджетът вече е увеличен с 68% и възлиза на около 1,7 милиарда леи (82 милиона евро), което съответства на 0,55% от брутния вътрешен продукт. Министърът на отбраната Анатолий Носатий обаче смята, че това е твърде малко, и настоява за два процента.

Западът до известна степен подкрепя страната, като Германия например доставя бронирани транспортни средства. Въпреки това Кишинев не може да се присъедини към НАТО заради собствената си защита, тъй като конституцията на Молдова постановява, че тя е неутрална. В случай на нападение никой няма да се притече на помощ на страната.

Някои гласове в молдовското правителство вече призовават страната да се откаже от неутралитета. Скептиците предупреждават, че това може да доведе до още по-голяма руска атака. Но войната в Украйна показа болезнено ясно на молдовския народ, че неутралитетът не е достатъчна защита.

Единствената възможност за Кишинев е да се надява на украинска победа, която да възпре трайно Путин от желания от него сухопътен коридор чак до Приднестровието.

Президентката на Грузия: След края на войната Русия трябва да напусне Абхазия и Южна Осетия

Президентът на Грузия Саломе Зурабишвили заяви, че Русия трябва да върне под контрола на Грузия териториите на самопровъзгласилите се Абхазия и Южна Осетия, които преминаха под де факто контрола на Русия през 2008 г. Според нея Русия губи войната в Украйна и след края й трябва да напусне не само окупираните украински територии, но и грузинските.

Думите на Зурабишвили са цитирани от Bloomberg:

"Русия вече загуби почти всички битки, ако не и напълно войната. Грузинските въпроси също трябва да бъдат на масата за преговори. Русия трябва да научи къде са нейните граници."

Президентът на Грузия призова западната общност да изиска от руския президент Владимир Путин изтегляне на войските от международно признатата територия на страната като едно от условията за мирно споразумение с Украйна. В противен случай, смята тя, "Западът ще направи голяма грешка, както през 2008 и 2014 г".

Южна Осетия и Абхазия бяха част от Грузинската република в СССР. През 90-те години и двете територии обявяват независимост, която Тбилиси не признава. През 2008 г., след "петдневната война" с Грузия, Русия разположи свои войски на територията на Южна Осетия и Абхазия и ги обяви за независими. Само четири други страни членки на ООН са съгласни с това - Венецуела, Науру , Никарагуа и Сирия. 

Между Грузия и Русия няма дипломатически отношения. В същото време грузинските власти отказаха да се присъединят към санкциите, наложени от западните страни срещу Москва след руската инвазия в Украйна, и въпреки че официално подкрепят Украйна, те са много сдържани в своята риторика и действия. Грузинската опозиция обвинява властите в страната, че са проруски.