Американският Институт за изследване на войната публикува днес доклад за решенията на Путин през последната година, базиран на конфискувани военни планове на Москва. От тях става ясно, че руският президент е празнувал победата си над Украйна още на 26 февруари миналата година – два дни след нападението. Развоят на събитията обаче го е изненадал сериозно и въпреки това той много колебливо променя тактиката си и избягва да взима драстични решения, пише институтът, който е непартийна организация с нестопанска цел за изследване на обществената политика.

„Колебливото вземане на военни решения от страна на Путин демонстрира желанието му да избегне рискови решения, които биха могли да застрашат неговото управление или международната ескалация - въпреки факта, че неговата максималистична и нереалистична цел, пълното завладяване на Украйна, вероятно изисква поемането на допълнителен риск, за да има някаква надежда за успех“, пишат изследователите.

Решенията на руския президент Владимир Путин по отношение на Украйна след първоначалното му погрешно нахлуване на 24 февруари 2022 г. показват вероятното разминаване между неговите максималистични цели и желанието му да вземе вероятно високорискови решения, необходими за постигането им. Путин вероятно е действал с погрешното предположение, че руските сили могат да принудят Киев да капитулира без значителни военни жертви, и е разглеждал руското нахлуване като ограничен и приемлив риск.

„Конфискуваните руски военни планове например разкриват, че Кремъл е очаквал руските сили да превземат Киев за дни, руските разузнавателни служби уж са очаквали украинската армия да се срине, а кремълските пропагандисти изпреварващо са публикували предварително написана статия, възхваляваща "победата" на Русия на 26 февруари 2022 г.“, съобщават изследователите.

Съобщенията, че през февруари 2022 г. Путин е отхвърлил прозорливите предупреждения на Руската централна банка за ефекта от войната в Украйна върху бъдещето на руската икономика в условията на строги западни санкции, вероятно подсказват, че Путин погрешно е предположил, че Западът няма да се намеси.

Провалът на руските сили в битката за Киев - и заедно с това на военния план на Кремъл - принуди Путин да се изправи пред сложни решения, докато Кремъл водеше все по-скъпа и продължителна конвенционална война. Путин обаче продължава да не желае да нареди трудните промени в руската армия и общество, които вероятно са необходими, за да спаси войната си.

„Путин последователно пренебрегва, отлага или само частично изпълнява няколко вероятно необходими прагматични решения, свързани с неговата инвазия“, смятат американците.

Путин не пожела да нареди пълна мобилизация след скъпоструващото превземане на Северодонецк и Лисичанск през юни-юли 2022 г. и няколко неуспешни офанзиви, които изтощиха голяма част от конвенционалната му армия. Той също така пренебрегна многократните призиви на руската националистическа общност през май 2022 г. да мобилизира запасняците, да обяви война на Украйна, да въведе военно положение в Русия и да модернизира системата за призоваване на военнослужещите.

Най-вероятно руският президент се страхува да не раздели руското общество и за да запази всеобщото му одобрение, предпочете да набира относително неефективни нередовни въоръжени формирования през лятото. 

„Путин все още се опитва да поддържа фасадата на ограничена война, за да скрие от руското общество целия мащаб и цената на руската война в Украйна. От началото на войната до средата на декември Путин не прави много публични изяви, свързани с военните усилия“, пише в доклада.

Трябва да се отбележи обаче и че президентът в Кремъл не се опитва да заглуши голямата група руски провоенни и ултранационалистически блогъри и обществени фигури, които подкрепят военните цели на Путин, но започват да критикуват това, което възприемат като половинчати руски военни усилия.

Путин продължава да избира сравнително по-малко рискови варианти, дори когато е изправен пред спираловидни военни провали като този през есента на 2022 г.

Едва след този провал президентът започна да приема вътрешно непопулярни - и потенциално рисковани - политики като обявяването на частична мобилизация или разширяването на военното положение. Всичко това много, след като тежката ситуация на фронтовата линия и украинските успехи показаха,  че Кремъл се нуждае от допълнителна бойна мощ.

Путин можеше да обяви по-голямо мобилизационно усилие от съобщените 300 000 военнослужещи, но вероятно се опасява, че вече непопулярната перспектива за мобилизация допълнително ще навреди на популярността му в руското общество. Освен това Путин положи значителни реторични усилия, за да омаловажи мобилизацията, като я определи като мобилизация на подбрани запасняци. В действителност обаче руските центрове за набиране на военнослужещи не са в състояние да осъществят такава целенасочена кампания, отбелязва още американското проучване. Путин също така не обяви официално военно положение извън Херсонска, Запорожка, Донецка и Луганска област, а вместо това поиска регионите да изградят правната рамка, необходима за подкрепа на руската мобилизация.

„Президентът също така само избирателно успокоява националистите и крайно настроените милитаристи, като изпълнява някои от техните искания - например стартирането на кампания за "ответни" удари по украинската енергийна инфраструктура. Но същевременно се въздържа от изпълнението на други последващи искания, като например ясно определяне на претендираните от Русия граници“, пишат анализаторите.

Институтът за военни изследвания преценява, че Кремъл и руското министерство на отбраната със закъснение осъществяват мащабни военни реформи и започват да третират инвазията в Украйна като продължителна и голяма война. Въпреки това Путин продължава да е сдържан и колеблив във взимането на решения. Например на 15 януари Кремъл със закъснение предприема действия за мобилизация на личния състав и реорганизация на индустрията - действия, които реално е трябвало да предприеме преди да започне инвазията си в Украйна през февруари 2022 г. Въпреки това Путин очевидно се въздържа да обяви втора вълна на мобилизация, като американски и западни служители отбелязват, че Путин отново клони към провеждане на "тиха мобилизация" поради опасенията от крайната непопулярност на първата вълна.

Освен това се съобщава, че руският президент е наредил да се проведат проучвания, за да установи как руснаците възприемат мобилизацията, и не е взел решение кога да започне по-нататъшно набиране на войници, въпреки че министърът на отбраната Шойгу обяви мащабни реформи за увеличаване на числеността на руските въоръжени сили на 17 януари.

Институтът също така наблюдава противоречиви съобщения от служители на руската Държавна дума и представители на Кремъл относно промените в протоколите за мобилизация и наборна служба, което вероятно показва, че Путин е наредил подготовката на тези разпоредби, но не желае да ги обяви публично.

Путин особено разчита на група изкупителни жертви, които публично поемат рискове вместо него и поемат вината за руските военни неуспехи и непопулярни политики. Той допуска, а понякога и допринася за критиките на руските военни блогъри към руското военно министерство, за да отклони вината от себе си.

Например Путин позиционира руския министър на отбраната Сергей Шойгу и министерството на отбраната като лице на най-непопулярното си вътрешнополитическо решение до момента - нареждането на частична мобилизация. Той накара Шойгу да обясни мобилизационните разпоредби в телевизионно интервю.

Освен това многократно обвини руското МО за всеки проблем, свързан с провеждането на частична мобилизация, и дори публично упрекна министерството и го призовава „да се вслушва в критиките“.

По време на войната досега Путин многократно променяше командната структура на руската армия и така прехвърляше вината за руските военни неуспехи на отделни командири,  а не на нереалистичната си и максималистична цел за завземане на цяла Украйна.

Държавните пропагандни мрежи на Путин също така прехвърлят отговорността за спорното руско изтегляне от западния (десния) бряг на Херсонска област и град Херсон през ноември 2022 г. върху бившия командващ на руските въоръжени сили в Украйна армейски генерал Сергей Суровикин (който сега служи като заместник-командващ на руската армия в Украйна под ръководството на новия командващ армейски генерал Валерий Герасимов), а Путин не коментира тази значителна руска загуба.

"Путин редовно използва руската Държавна дума, за да създава условия за спорни решения с цел самият той да изпъква на този фон като балансиран лидер. Путин неведнъж е отхвърлял крайнодесни предложения на руската Държавна дума, като например легализирането на групата "Вагнер" в Русия или пълното ангажиране с призивите за национализация на собствеността на руснаците, избягали от страната по време на войната. Путин също така не успява да се ангажира напълно с ултранационалистическата реторика, която естествено произтича от нахлуването му в Украйна, въпреки че използва някои нейни елементи в обосновката си за войната."

Нежеланието на Путин да поеме рискове, пряко свързани с конвенционалната му война в Украйна, показва, че е много малко вероятно той да предприеме ядрена ескалация или война с НАТО, смята институтът.

Според американците руските заплахи за конвенционална война срещу НАТО не съответстват на възможностите на Русия и че Русия използва ядрените заплахи предимно за сплашване на Запада. Очевидно Путин цени моментното статукво вътре в страната и се стреми да избягва рисковани и противоречиви политики в подкрепа на собствените си цели. Той също така продължава да демонстрира, че си остава пресметлива личност, която поставя значителен акцент върху елиминирането на рисковете - дори когато тази му политика се разминава напълно с реалността. По този начин Путин неведнъж се е поставял в положение да формулира максималистични и нереалистични цели, призовавайки правителството и армията си да ги постигнат - но въздържайки се от вземането на скъпоструващи решения, които широкомащабната и продължителна конвенционална война, в която се е впуснал, вероятно изисква.