Към 12:00 часа българско време жертвите на земетресението (7,8 по Рихтер) в Турция и Сирия вече са над 5000 - 3491 в Турция, 812 в Сирия и 790 в бунтовническите региони на близкоизточната страна. Общо ранените са около 23 000.

Смъртните случаи със сигурност ще се покачат. По прогнозни данни на специалистите по изследване на бедствия Risklayer окончателно загиналите ще са между 11 800 и 67 080. Организацията поставя като средна оценка за жертвите 34 520. 

Това би превърнало вчерашното земетресение в 15-ото по смъртност от 1900 г. насам.

Редно е да си зададем въпроса:

Защо през 2023 г. в една от най-богатите държави в света се постигна такъв катастрофален травматизъм?

Ето няколко предположения.

Земята под нашите крака

Турция се намира в гореща земетръсна зона. Три тектонични плочи – Арабската, Анадолската и Африканската – се срещат в този регион и се притискат една към друга. Триенето и напрежението се освобождават под формата земетресения, обяснява Яареб Алтауел, сеизмолог от Националния център за информация за земетресения в Колорадо.

Арабската плоча се измества на север със скорост от около 11 милиметра на година. Следователно Турция, която се намира на Анадолската плоча, е притискана на запад. Това движение означава, че Турция има два големи разлома, откъдето произлизат земетресенията: Североанадолският разлом с дължина 1500 км и Източноанадолският разлом с дължина 500 км.

Много от най-големите земетресения в Турция се проявяват при Североанадолския разлом. Той привлича повече внимание и поради близостта на Истанбул. Именно Северозападна Турция е разтърсена от последното голямо земетресение (7,4 по Рихтер) през 1999 г., при което загиват близо 18 000 души. 

Източноанадолският разлом попада "под радара", обяснява Стивън Хикс от Лондонския университетски колеж.

По думите на експерта в зоната на разлома не са забелязвани земетресениея с магнитуд над 7 по Рихтер "поне откакто нашата мрежа за сеизмологично наблюдение е на място - 1900 г.". Липсата на скорошни големи земетресения през миналия век по този разлом, съчетани с движението на север на Арабската плоча, предполагат, че в региона e имало задържано напрежение, допълва той. Затова и последвалите вторични трусове са толкова големи - десетки от тях бяха над 6 по Рихтер.

Земетресението е било на дълбочина едва 18 км, което означава, че на сеизмичните вълни не им е отнело много време да пропътуват разстоянието до повърхността на Земята, което пък е довело и до по-сериозни трусове.

Както обясни пред БНТ сеизмологът доц. Петя Трифонова, "такова земетресение е очаквано, то не е очаквано от вчера и смятам, че може да се реализира, но никой не може да каже кога".

"Сложността за прогнозиране на земетресение е свързана с това, че при всяко едно предшестващите фактори са различни.

Правени са много експерименти, за да се установи един набор от устойчиви предвестници на едно земетресение, но досега такова нещо не е намерено и не е успявано да се прогнозира земетресение", обясни доц. Трифонова.

Домовете, в които живеем

"Човешкият фактор" носи не по-малко вина за високата бройка загинали. В Национална стратегия на Турция за земетресенията 2012 - 2023 г.  се посочва, че "през периода след 50-те години на миналия век масова и бърза вътрешна миграция към градските селища, лошо контролираното градско развитие се комбинира с еднакво бърз процес на индустриализация, за да се създадат градове, които са критично уязвими от всички природни, технологични, опасности, причинени от околната среда и човека". 

"Една от причините, поради които броят на жертвите е толкова висок, е лошото качество на сградите", обяснява пред "Ал Джазира" Мустафа Ердик, професор в Обсерваторията Кандили и Института за изследване на земетресенията към университета Богазичи в Истанбул.

След земетресението през 1999 г. турските институции признават спешната необходимост от намаляване на рисковете в страна. Така през 2000 г. е приет нов закон, който налага задължителни проверки на дизайна и строителни инспекции на всички сгради.

Ердик обаче изтъква, че сградите, построени в съответствие със земетръсно-устойчивите критерии, все още са малко на брой.

"Тези, които се сринаха, са отпреди 2000 г.", допълва той.

Ето какъв е резултатът: 

В Сирия и бунтовническите територии дори не са предприемани подобни превантивни мерки.

Бедност и недоверие

Трябва да се вземат предвид и ресурсите, с които разполага Сирия, както и окупираните от бунтовниците територии - те не са в състояние да окажат същата помощ на пострадалите, както в съседна Турция. 

"Машините са стари и няма достатъчно багери, за да помогнат", обяви Мей Ал Сайег, говорител на Международната федерация на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец.

Някои от бунтовническите територии се държат от кюрдски групи, които Турция многократно е заплашвала да атакува през последните месеци.

"Това е регион на Сирия, който не е под истински координиран единен контрол и затова усилията да се предприемат каквито и да е спасителни усилия сред агенциите, които в момента са в страната и Белите каски, ще бъдат предизвикателство", обяви пред "Скай Нюз" кореспондентът на медията за Близкия изток Алистър Бънкал.

"Още по-голямо предизвикателство за международната общност ще бъде да се опита да влезе в Сирия, за да помогне."

Факторът "време"

Друга причина за високия брой на жертвите е "времето". Първият трус е регистриран в 04:17 часа местно време, докато хората са били в леглата си.

"Времето" продължава да оказва и по друг начин влияние - спасители и оцелели се борят срещу минусовите температури.

Ето как може да помогнете: