За една четвърт от българите 80-те години на миналия век са най-доброто десетилетие.

Това показва проучване на „Галъп интернешънъл болкан“. Изследването е проведено „лице в лице“ с таблети между 20 и 27 септември 2022 г. сред 1009 пълнолетни българи. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Абсолютната максимална грешка е ±3,1% при 50% дялове. 1% от цялата извадка се равнява на около 54 хиляди души.

Според 13,9 на сто най-хубавото време е било през седемдесетте години. Следват деветдесетте с 13,6 процента, първото десетилетие на този век (13,3%) и второто десетилетие на този век - 12,2%, посочват от агенцията.

Участниците в изследването на възраст между 46 и 65 години възприемат 80-те години на миналия век като най-доброто време в много по-голяма степен в сравнение с по-младите или с най-възрастните. Възрастта е като цяло особено важен фактор при оценяването на дадено десетилетие - и заради демографската структура на населението в страната, и заради носталгията по младостта.

Тезата, че се обича най-много десетилетието на собствената младост, се потвърждава и когато се разгледат обществените нагласи към 70-те години. Поколението, което в най-голяма степен свързва десетилетието на диското с усещането за най-доброто време, са именно респондентите на възраст над 66 години, посочват социолозите. По-младите поколения изразяват в много по-малка степен сантименти към този период (а и нямат спомени). При респондентите до 35 години отговорите „седемдесетте“ не достигат и 2 на сто.

Нещо се пречупва в обществените възприятия спрямо деветдесетте, смятат анализаторите от „Галъп интернешънъл“. Поколението между 36 и 45 години, от което се очаква в най-голяма степен да възприема 90-те години като най-добри, е по-скоро раздвоено. Същото важи и за поколението между 26 и 35-годишна възраст. Над две трети от запитаните между 26 и 35 години не могат да преценят кое десетилетие е най-добро за тях. Една пета от запитаните между 36 и 45 години – също.

Десетилетията на новото хилядолетие са най-добре оценени от най-младите до 25-годишна възраст. Сред тях са и най-високите дялове на отговори „не мога да преценя“. Вероятно очакванията сред младите са, че най-доброто десетилетие предстои, коментират социолозите.

Объркването личи и в някои парадоксални данни. Излиза например, че поколението, било на двадесет години през деветдесeтте, гледа с малко по-големи симпатии към осемдесетте. Интересно е, че поколението 26-35 години (които са прекарали малка част от съзнателния си живот през деветдесетте) са по-благосклонни към този период.

Немалки са дяловете на отговори в полза на деветдесетте и сред респондентите под 25 години, голяма част от които дори не са били родени тогава. Може би тук роля играе традиционната идеализация на детството или на близкото миналото, отбелязват от "Галъп".