Прецизно създаваната в продължение на десетилетия като основен източник на приходи за Кремъл газова търговия с Европа едва ли някога ще се възстанови от опустошителните последствия на войната на Москва в Украйна.

След като "специалната война операция" на Владимир Путин в Украйна започна преди почти една година, комбинацията от западни санкции и решението на Русия да намали доставките за континента драстично намали енергийния износ на страната. 

Търговията на Русия с газ с Европа се основава на хиляди километри тръби, започващи от Сибир и стигащи до Германия и отвъд нея. До миналата година те успяха да впримчат западните купувачи в дългосрочни отношения за доставка. 

"Разбира се, загубата на европейския пазар е много сериозно изпитания за Русия в газовия аспект", признава пред Ройтерс Юрий Шафраник - руски министър на горивата в периода от 1993 г. до 1996 г. 

За разлика от дипломатичността на Шафраник, един от бившите директори на "Газпром", пожелал анонимност, е доста по-директен. 

"Работата на стотици хора, които в продълженеи на десетилетия изграждаха системата за износ, сега е изхвърлена в тоалетната", казва той. 

За разлика от предишните, настоящите служители смятат, че всичко е наред и промяна в работните режими няма. 

"Нищо не се е променило за нас. Имахме увеличение на заплатите два пъти миналата година", твърди един от тях, който обаче отново иска да запази анонимност, защото не е упълномощен да говори пред медиите. Единственото, което знаем за него е, че е от Нови Уренгой - арктически град, често наричан "газова столица" на Русия, защото е построен, за да обслужва най-големите газови находища. 

Държавният гигант за износ на газ "Газпром", който има офиси там, е създаден в края на Съветския съюз през 1989 г. под ръководството на тогавашномто Министерство на газовата промишленост, ръководено от Виктор Черномирдин.

"Черномирдин никога не е позволявал на никого да си пъха носа в "Газпром". Това беше държава в държавата и до известна степен си остава такава", споделя Юрий Шафраник. 

Това може да се потвърди с особена сила за времето след началото на войната на 24 февруари от миналата година. Подобно на много други руски компании, "Газпром" спря да разкрива подробности за финансовите си резултати. Според оценки на Ройтерс, базирани на експортни такси и данни за обемите на износа, приходите на компанията от задгранични продажби са се сринали до 3,4 млрд. долара през януари спрямо 6,3 млрд. долара през същия период на миналата година. 

Числата, съчетани с прогнозите за иноса и средните цени на газа, предполагат, че приходите от износ на "Газпром" ще намалеят почти наполовина тази година, увеличавайки бюджетния дефицит, който само за януари е в размер на 25 млрд. долара. Износът на газ вече е сринат спрямо миналата година наполовина и в момента се намира на нивото на подсъветското дъно, а нисходящата тенденция продължава. Според Урсула фон дер Лайен Русия е отрязала 80% от доставките си на газ за ЕС през последните 8 месеца. 

Резултатът - Русия е доставила едва 7,5% от потребения газ в Европа за 2022 г. Преди година това число бе 40%.

Че "Газпром" не се е надявала на такова развитие е ясно отдавна. Още през 2019 г. Елена Бурмистрова - ръководител на отдела за износ на компанията, каза на индустриално събитие във Виена през 2019 г., че рекордно високият износ на компанията след срива на Съветския съюз е повече от 200 млрд. кубически метра, постигнат през 2019 г. Тя нарече този факт "новата реалност". За сравнение - през 2022 г. този износ е сринат до 100 млрд. кубически метра. 

Към всичко това трябва да бъде прибавена и подкопаната инстраструктурна възможност за износ след взривовете по системата от тръбопроводи "Северен поток". Все още не е ясно кой е отговорен за тях, но Западът и Русия не спират да се обвиняват взаимно. 

В крайна сметка в момента Путин прави отчаяни опити да диверсифицира газовите си пазари. Трябва да признаем, че опитите бяха осъществени още преди войната, но сега тази политика започва да набира скорост. През октомври бе обсъдена идеята за газов хъб в Турция, който да отклонява руските газови потоци от Балтийско море и Северозападна Европа. Русия се стреми да увеличи продажбите си на газ по тръбите за Китай - най-големият потребител на енергия в света и най-големият купувач на суров петрол, втечнен природен газ и въглища. 

Доставките започнаха чрез тръбопровода "Силата на Сибир" в края на 2019 г. и Русия има за цел да повиши годишния износ до около 38 млрд. кубични метра до 2025 година. Москва има споразумение с Пекин за още 10 млрд. куб. метра годишно от все още неизградения тръбопровод до остров Сахалин, разработват се и планове за "Силата на Сибир 2", който на теория ще добави нови 50 млрд. кубически метра. Въпросът тук е дали Китай ще купува на същите цени или ще принуди Путин да продава по-евтино.