Формулата за следващото Народно събрание: 5+1 формации с парламентарно представителство.  Практически паритет между ГЕРБ и обединението между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“.

Това сочат данните от национално представително изследване на "Тренд", проведено по поръчка на вестник „24 часа". Изследването е реализирано в периода между 4 и 11 февруари 2023 г. чрез пряко полустандартизирано интервю "лице в лице" с таблет сред 1003 души на възраст 18+

Още преди официалното обявяване на предизборната коалиция между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ от агенцията са тествали тяхно евентуално обединение. На въпрос с предварително зададени опции ГЕРБ и обединението между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ са със сходна електорална подкрепа.

ГЕРБ запазва минимално предимство с по-малко от процент пред предизборната коалиция, като партията на Бойко Борисов се ползва с подкрепата на 25,6% от гласуващите, докато обединението между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ с 24,8% от гласуващите.

Данните сочат, че предизборната коалиция успява да събере електоратите на двете формации, като не се регистрира отлив в следствие на обединението. Засега няма и бонус от него. В подредбата по-надолу не се наблюдават структурни промени в сравнение с предходните няколко месеца, посочват от "Тренд".

Третото място остава за ДПС с 12,8%. „Възраждане“ е с 11,9% сред гласуващите. Пета е БСП с 8,9%. Реални шансове за парламентарно представителство запазва "Български възход" с 4% от гласуващите. Предизборната кампания ще се окаже решаваща за партията на Стефан Янев. На дистанция от парламентарната бариера, но над 3% е „Има такъв народ“.

Опцията „не подкрепям никого“, която ще присъства и в самия изборен ден, продължава да събира сравнително висок процент (4,8%).

От "Тренд" уточняват, че резултатите от електоралния въпрос не отчитат как би се отразил на нагласите към различните партии вторият списък със санкционирани лица по закона „Магнитски“, който беше публикуван на 10 февруари следобед.  Теренната работа на изследването е приключила на 11 февруари.

Така не се отчитат и скандалите на Конгреса на БСП, изключванията, както и последвалата нова вълна от оставки. Не е тествана съответно и колко може да вземе новопоявилата се тези дни сила от отломки от ИТН - "Заедно".

Оценката за президент и кабинет

Оценката за работата на правителството и президентът през февруари частично възстановява регистрирания януарски спад. Първият месец в годината традиционно отчита най-песимистични нагласи, най-вече поради отминалите празници, очакванията за по-студено време и по-високи сметки за комунални услуги.

През февруари 26% от българите дават положителна оценка за работата на правителството, а 58% отрицателна. За президента 43% дават положителна оценка, докато 47% споделят негативна.

Какво е отношението към министрите?

Начело на класацията с най-положителна оценка и най-висока разпознаваемост, е министър-председателят Гълъб Донев (40%).

Първите пет министри с най-високо положително отношение са Весела Лечева (32%), Иван Демерджиев (31%), Крум Зарков (26%), Атанас Пеканов (25%) и Димитър Стоянов (24%). Те са и най-разпознаваемите лица от служебното правителство. След тях се нареждат Асен Меджидиев (21%), Росен Христов (20%), Лазар Лазаров (19%) и Иван Шишков (19%). Останалите служебни министри са по-слабо разпознаваеми.

Теренът на проучването започна ден след встъпването в длъжност на новия министър на културата Найден Тодоров, който очаквано засега е най-неразпознаваемото лице в кабинета, уточняват от "Тренд".