Време е отново да прекосим Алпите.

Това обяви в предаването си руският водещ Владимир Соловьов.

"Ако започнем да говорим сериозно, ако разберем какъв е залогът, тогава нека накараме копелетата (европейците) да треперят. И ще има нов преход през Алпите, ако се налага. Да видим как е паметникът на Суворов. Да разберем дали в Милано помнят как целуваха ръцете на руски войници. Ако ще се държите грубо с нас, копелета, тогава трябва да знаете: "Русите дълго запрягат, но бързо пристигат" (сентенция на германския канцлер Ото фон Бисмарк)".

Соловьов има причини да е лично засегнат от Италия - в началото на инвазията Рим отне две вили на водещия край езерото Комо.

В тирадата си пропагандистът пропусна да спомене как руският император Павел I се отблагодарява на генерал Александър Суворов - един от най-великите военноначалници в историята на човечеството, за успешната италианска кампания през 1799 г.

Монархът ненавижда Суворов още след встъпването си във власт през 1796 г., когато заменя майка си Екатерина Велика. Павел I се опитва да реформира армията и да въведе правила за поведение от пруската войска. Генералът ги намира за безполезни и отказва да ги приложи, заради което е изпратен в принудителна пенсия. През 1799 г. Павел I го възстановява и го изпраща да спре победния устрем на Франция в Северна Италия, с което Суворов се справя без да допусне нито една загуба (по това време Наполеон е в Египет - двамата командири никога не воюват един срещу друг).

Въпреки триумфа на Суворов, монархът отменя обещаното военно шествие в Русия и изтегля войските от Европа. Когато в началото на 1800 г. генералът се завръща в Санкт Петербург, не само не е посрещнат като герой - Павел му отказва аудиенция. Генералът почива на 18 май 1800 г., но вместо да получи полагащото му се погребение на генералисимус, той е изпратен на онзи свят като обикновен фелдмаршал - отново по воля на Павел I. Лорд Уитуърт, британският посланик в Русия, и поетът Гавриил Державин са единствените прочути лица на погребението.

Година по-късно Павел I е убит. Синът му Александър I отива по-далеч от Милано - руски войници нахлуват в Париж. Когато се връщат в Русия, започват да се борят за "странни" неща като права и свободи и през следващите два века техните наследници постигат малки победи. 

Но сега историята е обърната с главата надолу. Докато преди 200 години цяла Европа се бори срещу Франция, днес е обединена против Русия. И докато французите, с всичките им недостатъци, носят революционния дух на "просвещението" и промяната, днес руснаците искат да върнат Стария континент към варварското му минало.