Еврокомисията е изготвила план от три етапа за значително увеличаване на производството на боеприпаси в страните-членки на ЕС. Планът не само ще осигури доставки за Украйна в отбранителната борба срещу руското нашествие, но и ще попълни запасите в страните от ЕС.

Според документа за обсъждане, който Комисията ще представи на посланиците на страните-членки днес планът съдържа три стълба. Документът бе публикуван днес от германското списание „Шпигел“.

Първият стълб предвижда незабавно увеличаване на доставките на боеприпаси, особено на артилерийски снаряди с калибър 155 милиметра, за Украйна. Жозеп Борел, представител на ЕС по въпросите на външните работи, скоро ще предложи допълнителен пакет за подкрепа на стойност един милиард евро за доставка на боеприпаси, особено на снаряди с калибър 155 милиметра.

Вторият стълб предвижда съвместно закупуване на 155-милиметрови боеприпаси от Европейската агенция по отбрана (EDA), за да се запълнят пропуските в запасите на страните от ЕС и да се осигури снабдяването на Украйна и в дългосрочен план.

Третият стълб има за цел да осигури дългосрочно увеличаване на европейския капацитет за производство на боеприпаси, за да се вземе предвид променената ситуация в областта на сигурността.

Спешната помощ по първия стълб следва вече установения модел: Държавите от ЕС снабдяват Украйна и в замяна получават средства от Европейския механизъм за мир (ЕМП). Финансовото му покритие вече беше увеличено три пъти с по 500 млн. евро всеки път, а през декември беше взето решение то да нарасне до два милиарда евро.

Вторият стълб на плана съдържа ясно послание: времето на мира в Европа, което се смяташе за сигурно, е отминало. Ситуацията се е променила из основи поради нахлуването на Русия в Украйна и държавите от ЕС трябва да вземат това предвид - като се сдобият с по-големи количества боеприпаси в дългосрочен план.

Според документа държавите членки и Украйна трябва да заложат на колективните си нужди, за да "направят масивна поръчка и да изпратят ясен сигнал към индустрията". Само ако индустрията е сигурна, че има такова търсене, тя ще бъде готова да увеличи производствения си капацитет в дългосрочен план, казва Комисията.

Поръчките могат да бъдат направени по модела на агенцията за обществени поръчки Occar, която вече се занимава със съвместни проекти в областта на отбраната като военнотранспортния самолет A400M. Държавите биха могли да регистрират нуждите си там, а агенцията ще договаря договорите. Алтернативно, една "водеща държава" би могла да поеме тази роля и да закупува боеприпаси за другите участващи държави, се казва в документа. За частта, доставена на Украйна, тогава отново ще има компенсация от ЕПФ.

Комисията също така се надява, че съвместната поръчка ще доведе до значително по-ниски цени от досегашните. 25 от 27-те държави от ЕС и Норвегия вече са изразили интерес за участие в проекта, който ще се изпълнява в продължение на седем години.

В рамките на третия стълб трябва да бъде решен основният проблем: "бързо намаляващите" запаси от боеприпаси на държавите от ЕС и недостатъчният им капацитет за производство на запаси, които сега ще бъдат "бързо увеличени". Комисията обаче не оставя никакво съмнение, че тук тя се вижда по-скоро в ролята на посредник и организатор, например чрез установяване на пропуските в производствения капацитет и подпомагане на управлението на обществените поръчки.

Очаква европейските министри на отбраната да обсъдят предложенията на неофициална среща в Стокхолм в началото на следващата седмица. Решенията могат да бъдат взети още на следващата среща на върха на държавните и правителствените ръководители в края на март.

Подобни планове не са съвсем нови. През ноември миналата година Борел и комисарят на ЕС по въпросите на вътрешния пазар Тиери Бретон вече предложиха съвместно закупуване на боеприпаси по модела на закупуването на ваксини "Корона". Тяхното писмо до министрите на отбраната на ЕС обаче остана до голяма степен без последствия.

Едва когато естонският правителствен ръководител Кая Калас отново повдигна идеята на срещата на върха в началото на февруари, темата бе задвижена. Този път Комисията не се опасява от подобни проблеми, както при закупуването на ваксини - защото за разлика от ваксините Covid 155-милиметровите боеприпаси не са продукт, който все още не е разработен. Следователно става въпрос преди всичко за сигнализиране на сигурно търсене в индустрията.

Освен това снабдяването на украинците с боеприпаси в момента е още по-несигурно, отколкото беше миналата есен. Комисията не само подчертава това няколко пъти в плана си за закупуване, но то е посочено и в поверителен документ за обсъждане на естонското министерство на отбраната, с който „Шпигел“ също разполага.

Според документа Русия изстрелва от 20 000 до 60 000 артилерийски снаряда на ден, което е около десет пъти повече от Украйна. Европейската отбранителна промишленост обаче може да произведе само 20 000 до 25 000 снаряда - на месец.

Естонците обаче смятат, че това число може да бъде увеличено седем пъти, въз основа на информация от отбранителната промишленост. Още през тази година ще бъде възможно производството на един милион 155-милиметрови гранати, което ще струва около четири милиарда евро.

Комисията не желае да потвърди дали това е реалистично. От друга страна, естонците настояват за по-голяма бързина. Те казват, че са необходими "извънредни усилия" и "бързи решения" за увеличаване на снабдяването с боеприпаси още през тази година - "това изисква сериозността на ситуацията в Украйна".