Рискът от война между Запада и Русия не е бил толкова висок от десетилетия.

Това става ясно от годишен доклад за заплахите срещу САЩ, представен от директорката на националното разузнаване Аврил Хейнс пред Сената. 

В документа се съобщава, че заради руската инвазия в Украйна "ескалацията на конфликта до военна конфронтация между Русия и Запада носи по-висок риск, пред който светът не се изправял от десетилетия".

"Москва ще остане страховито и по-малко предвидимо предизвикателство за Съединените щати в ключови области през следващото десетилетие, но все пак ще се изправи пред редица препятствия".

Експертите отчитат, че Русия ще продължи да преследва своите интереси "понякога по конфронтационни и провокативни начини, включително чрез използване на военна сила, каквато прояви срещу Украйна".

Уточнено е, че стремежът "да доминира над други страни в постсъветското пространство варира до различни степени".

Припомняме, че през януари и февруари американският държавен секретар Антъни Блинкън предупреди за намеренията на Русия да организира проруски преврат в Молдова. 

В миналото някои руски експерти са призовавали руската армия да атакува Казахстан.

"Русия вероятно не иска пряк военен конфликт със силите на САЩ и НАТО, но има потенциал това да се случи. Руските лидери досега избягваха да предприемат действия, които биха разширили украинският конфликт отвъд границите на Украйна, но рискът от ескалация остава значителен", посочва се още в доклада.

Специалистите изтъкват, че "има реален потенциал военните провали на Русия във войната да навредят на вътрешните позиции на руския президент Владимир Путин и по този начин да предизвикат допълнителни ескалационни действия от страна на Русия в опит да спечели обществена подкрепа".

"Руските служители отдавна вярват, че Съединените щати се опитват да подкопаят Русия, да отслабят Путин и да инсталират приятелски настроени към Запада режими в постсъветските държави и на други места, заради което според тях Русия има свобода на действие да ескалира или разширява войната, ако пожелае".

Експертите очакват Кремъл "да се намесва в кризи, когато вижда, че интересите му са изложени на риск, очакваните разходи за действие са ниски". 

"Русия вероятно ще продължи да поддържа своя глобален, военен, разузнавателен, отбранителен, търговски и енергиен отпечатък вероятно в намалена роля, както и да изгражда партньорства, насочени към подкопаване на американското влияние и увеличаване на своето".

Заради военните загуби във войната с Украйна руските сили ще се нуждаят от години да възстановят способностите си и да се превърнат в конвенционална заплаха за европейската сигурност.

"Тежките загуби на сухопътните сили и масовото хабене на прецизните боеприпаси по време на конфликта влошиха наземните и въздушните конвенционални способности на Москва и увеличиха значимостта на ядрените им оръжия. Войната принуди Москва да намали своите сухопътни сили, разположени в постсъветските държави и своите активи в частните военни компании, действащи в чужбина".