Новата стратегия за национална сигурност на Съединените щати, публикувана от администрацията на Доналд Тръмп, представлява най-радикалното пренареждане на американската външнополитическа доктрина от края на студената война.

Документът, който предупреждава за „цивилизационно заличаване на Европа“, поставя под въпрос бъдещето на трансатлантическите отношения и очертава визия за света, която е несъвместима с европейския проект. В този контекст думите на Еманюел Макрон от 2019 г., че НАТО е в „мозъчна смърт“, звучат с нова сила. Ако тогава френският президент говореше за липса на стратегическа координация, днес критиците биха казали, че „мозъкът“ на трансатлантическата общност е сменен – и че американското му полукълбо мисли в категории, които не включват Европа като равноправен партньор.

Стратегията на Тръмп очертава ценностна рамка, която рязко се разминава с европейската. Документът поставя акцент върху край на масовите миграции, цивилизационна защита, национална идентичност и критика към европейските регулации и институции. Тези формулировки съвпадат с реториката на националистически движения в Европа, които настояват за връщане към граници, етноцентрични политики и отслабване на европейските институции – всичко онова, срещу което Европейският съюз е създаден като исторически проект.

Така стратегията може да се тълкува като подкрепа за сили, които целят демонтаж на днешния ЕС и превръщането му в идеологически сателит на американския национал-популизъм – своеобразна европейска MAGA версия - Make Europe Great Again. В този смисъл документът поставя Тръмп по-близо до националистическите и империалистически концепции, характерни за Кремъл, отколкото до ценностите, на които се крепеше досегашната трансатлантическа общност.

Новата стратегия подчертава и дълбокото разминаване между Вашингтон и европейските столици. Тя поставя под въпрос общите заплахи, общите цели и общите ценности, които бяха основата на НАТО. Ако Алиансът е съюз на ценности, а тези ценности вече не са споделени, тогава кризата е не просто политическа, а структурна. Публикуването на документа идва в момент на максимална европейска уязвимост – когато се решава изходът от войната в Украйна, когато крайната десница води в социологическите проучвания във Франция, когато Унгария, Словакия и Чехия подкопават единството на ЕС, когато Германия е вътрешно отслабена, а европейските институции са разтърсени от скандали. В този контекст стратегията на САЩ действа като геополитически катализатор, който усилва центробежните сили в Европа.

Изводът е, че времето за имитация на продължаващ съюз със САЩ е изтекло. Ако Вашингтон вече не действа като гарант на европейската сигурност, а като сила, която подкрепя вътрешните противници на ЕС, тогава Европа трябва да поеме отговорността за собствената си съдба. Това означава стратегическа автономия, изграждане на европейски отбранителен капацитет, включително в партньорство с Обединеното кралство, развитие на собствен разубеждаващ военен потенциал (включително ядрен) и институционална реформа, която да позволи на ЕС да бъде по-тесен, но по-ефективен. Европа не може да остане „мека сила“ в епоха на твърд империализъм.

За България залогът е особено висок. Членството в ЕС е най-голямото стратегическо постижение на модерната българска държава, но то не е гарантирано, ако Европа се разпадне или бъде превърната в периферия на чужда геополитическа визия. Ако се реализира сценарий, в който европейският проект бъде подменен от националистически конструкции, България рискува да се окаже в зона на влияние, която не защитава нейните интереси.

Ако Тръмп успее да си направи европейска MEGA, ние ще бъдем в ненужната му периферия, която той с радост би харизал на Русия, както иска да ѝ хариже Украйна. Време е да проумеем това, което беше казал Макрон за Франция, но се отнася за всички страни в ЕС - че техният суверенитет може да бъде само европейски, защото относителното им тегло извън ЕС в днешния свят е пренебрежимо.

Както казва един от отците-основатели на ЕС - Пол Анри Спаак - Европа се състои само от малки държави – такива, които го знаят, и такива, които още не са го разбрали. Историческият урок е ясен: по-добре е да бъдем сред първите.