Коритата на реките в Арктика се променят в резултат на климатичните промени, сочат данните от международно проучване, цитирано от електронното издание Юрикалърт.

Екип от експерти, воден от Алесандро Иелпи от Университета на Британска Колумбия, наблюдава въздействието на климатичните промени върху големите реки в арктическите части на Канада и Аляска.

Изследването разглежда как атмосферното затопляне влияе на арктическите реки, които преминават през вечно замръзнали участъци. Констатациите са изненадващи, обясни Иелпи.

"Западната част на Арктика е един от районите в света, в които се наблюдава най-сeриозно затопляне на атмосферата вследствие на климатичните промени. Много учени от северните страни прогнозираха, че реките ще бъдат дестабилизирани от затоплянето. Смяташе се, че заради размразяването бреговете им стават по-неустойчиви и в резултат на това коритата им могат да променят разположението си по-бързо."

Това предположение е доминиращо сред научната общност от десетилетия. Според Иелпи обаче то никога не е проверявано.

Той и колегите му започват да анализират множество сателитни изображения, които са правени в последните повече от 50 години. Те сравняват над хиляда километра речни брегове на десет арктически реки в Аляска, канадските Северозападни територии и Юкон.

"Проверихме хипотезата, че големите реки във вечно замръзнали територии се движат по-бързо заради затоплянето на климата, но установихме точно обратното", казва Алесандро Иелпи.

Според специалистите други промени в околната среда неутрализират ефектите от топенето.

"По-високите температури и по-голямата влага в Арктика означават, че регионът се озеленява. Храстите се разпространяват, стават по-дебели и по-високи, като се простират на площи, които преди това не са били с много растителност", допълва той.

Тази буйна растителност по бреговете на реките означава, че те са станали по-стабилни и устойчиви.

В рамките на проучването е анализиран и набор от данни за реки, намиращи се в региони, които не са вечно замръзнали и климатът е по-топъл - в Северна и Южна Америка, Африка и Океания. Водоемите там променят коритата си с темпове, съответстващи на очакванията на изследователите за разлика от тези в Арктика.

Заключенията на специалистите са публикувани в изданието "Нейчър клаймът чейндж".