Рязък скок на случаите на варицела и скарлатина спрямо миналата година. Специалистите обаче уточняват, че не може да се говори за бум на двете инфекциозни заболявания, от които най-често боледуват по-малките деца, а по-скоро връщане към нивата отпреди пандемията от COVID.

Според данните на Националния център по заразни и паразитни болести от началото на годината в страната са регистрирани 3139 случая на скарлатина. За същия период през изминалата година те са били само 46. Сериозен е ръстът и при варицелата. От началото на годината в страната са регистрирани 10 794 случая. За същия период през изминалата година те са били 3473, посочват от НЦЗПБ.

"Има повишена заболеваемост спрямо някои респираторни инфекции, но тази повишена заболеваемост е отнесена само към предходните няколко години. Тоест епидемиологичните мерки по време на пандемията задържаха разпространението на други вирусни заболявания и затова се отчитаха занижен брой заразени с други инфекции, различни от COVID-19", казва пред БНР д-р Трифон Вълков от Ифекциозна болница в София.

Така че, данните за това първо тримесечие на 2023 г. са съотносими с тези преди декември 2019 г.

Тоест не може да се каже, че отчитаме бум на варицела, скарлатина или респираторни инфекции.

"Прави впечатление, че в момента основно от скарлантина, варицела и грип боледуват преобладаващо малките деца. Заразяването става в колективите, като сега на родителите им прави впечатление и са по-тревожни, защото няколко години децата не се срещаха толкова често с вирусите и бактериите. Сега с края на пандемията, те са по-изнежени и е нормално по-често да се разболяват", добавя инфекционистът.

В периода, в който те бяха ограничени, се създаде предопоставка за развитие на голям брой възприемчивост, тоест децата не обменяха помежду си вируси и сега това избуя и вместо детето да кара нещо на два - три месеца, то кара по две-три неща на месец.

Хората трябва да знаят, че могат до три пъти да се разболеят от скарлатина, която е бактериално заболяване. След това имунитетът е доживот. Анитибиотична профилактика не може и не трябва да се прави, а антибиотик трябва да се приема само при диагноситицирана с изследване инфекция и с проявени симптоми, обяснява д-р Вълков.

Ваксината срещу варицела не е задължителна, но инфекцонистът препоръчва имунизацията.

"При нас идват тежки случаи, рядко се наблюдават смъртни случаи, но нищо не е изключено. Всяка бактериална инфекция протича тежко...има усложнения, както е при скарлатината. Такъв едни щам може да протече с тежки усложнения, засягащи вътрешните органи като опорно-вдигателният апарат, сърце, централна нервна система", допълва специалистът.

По думите му при грипа през този зимен сезон са наблюдавани също чести усложнения като менингита.

Какво още да си припомним за скарлатината?

Причинителите на заболяването скарлатина са стрептококови бактерии от група А (GAS – Group A Streptococcus). В по-голямата част от случаите този вид стрептококи причиняват бактериален фарингит (възпаление в областта на гърлото) при децата в училищна възраст. Други симптоми вследствие на инфекцията са главоболие и треска, както и фин червен обрив – сигнал за развитие на токсоинфекция – скарлатина. 

Честотата на инфекциите със стрептококи от група А (фарингит и скарлатина) е най-висока през студените месеци, уточняват от НЦЗПБ. Огнищата са най-често в детските градини и училищата. 12-15% от децата и около 5% от възрастните в общата популация могат да бъдат само носители, т.е. да протича при тях безсимптомно.

В редки случаи стрептококите от група А могат да причинят тежка, животозастрашаваща инфекция, известна като инвазивна стрептококова инфекция от група А (iGAS). Проявява се като бактериемия, пневмония или инфекция на кожата и костите (целулит, остеомиелит, некротизиращ фасциит). Децата с вирусни инфекции като варицела или грип са изложени на по-висок риск от развитие на инвазивна инфекция, се казва още в публикацията.

Инфекциите със стрептококи от група А се лекуват с антибиотици (от пеницилиновата група). Въпреки че най-заразни са болните с изразена клиника, по преценка на лекар може да се приложи лечение и при установено носителство. Възможни усложнения от стрептококова инфекция са появата на ревматизъм и гломерулонефрит. Разликите в клиничното протичане се обясняват с токсичната продукция на микроорганизмите. 

В края на миналата година някои европейски страни като Ирландия, Франция, Нидерландия, Швеция, Великобритания отчетоха повишение на случаите на инфекции с инвазивни стрептококи. Поредица от смъртни случаи имаше в групата на децата до 10-годишна възраст, особено във Великобритания. Данните от ранното типизиране предполагаха, че нарастването на случаите не е свързано със специфичен или нов щам, нито с повишаване на антибиотичната резистентност на стрептококите от група А.

Важно е при съмнение за инвазивен тип инфекция причинителят да бъде лабораторно доказан и да се започва навременна терапия с подходящи антибиотици. Болният трябва да се изолира, да се тестват всичко около него (особено ако е в детска градина или училище).